Тълпите покрай магистралата направо зяпаха.
А после се разкрещяха от удоволствие.
Не катастрофа, късмет или подъл ход бяха позволили на Джейсън да надмине световния шампион.
Просто се дължеше на дяволски доброто му пилотиране.
Така изведнъж, когато оставаха само десет минути до края на Ню Йорк Мастърс, Джейсън се озова начело.
В далечината се показа силуетът на Ню Йорк Сити.
Докато се носеше с рев над магистралата, Джейсън гледаше как високите му небостъргачи пронизват небесата.
Пришпорваше «Аргонавт» и се опитваше да заглуши всички мисли за това, че води, че е начело, че е на прага да постигне всичко, за което някога си е мечтал.
«Не мисли за победата — каза си той. — Не казвай хоп, преди да си скочил! Първо спечели, после всичко останало. Съсредоточи се и карай!»
В последния участък преди Манхатън дори успя да увеличи преднината. Първо с една дължина, после с няколко.
А после минаха по Бродуейския мост и изведнъж се озова отново в града с неговия лабиринт от прави ъгли.
Събралите се зрители започваха да реват при всеки негов завой.
Ромба вече беше изостанал на цели седемдесет метра.
Когато изскочи на Пето авеню и осъзна, че няма повече завои — че това е краят — че е успял — Джейсън си позволи да се усмихне.
В същия момент един човек сред зрителите — гледаше как Джейсън лети по финалната права — натисна бутона на дистанционното и задейства взривното устройство с големината на глава на карфица, закачено за задния спойлер на «Аргонавт».
За втори път тази година — и за втори път в състезание от Големия шлем — задният спойлер на «Аргонавт» избухна от само себе си.
«Не — помисли си Джейсън. — Не на финалната права!»
— Дръж се, Бъг — успя да извика на брат си.
Останал без задния си спойлер, «Аргонавт» наведе нос и със смайващите 779 км/ч се стовари върху асфалта на Пето авеню.
Разхвърчаха се части и искри.
Носът на «Аргонавт» отхвръкна настрана, части от фюзелажа се разлетяха наоколо, крилете застъргаха настилката и се отчупиха.
Очуканият «Аргонавт» се плъзна странично и спря в средата на Пето авеню, само на дразнещи двеста метра от финала. След това тромаво се обърна на една страна, с кабината към заветната бяла линия.
Джейсън вдигна глава и видя линията на финала — толкова близо и едновременно толкова далеч.
— Бъг? Как си?
Бъг го успокои, че му няма нищо.
Джейсън бързо прецени възможностите.
Знаеше, че Ромба е близо — по звука почти над него — прекалено близо, за да стигне на бегом до финала, както Бъг бе направил с Барнаби в спортното училище.
— По дяволите! — Той удари ядосано волана. — Няма да загубя това състезание!
И когато колата на Ромба почти се изравни с неговата, сграбчи Златното руно, стисна го в скута си, отключи оборудвания с транспондер волан и направи единственото, което можеше да му помогне да спечели състезанието.
Катапултира.
Състезание 4: Търсенето
Участък: Пето авеню (навътре)
Беше картина, която никой зрител никога нямаше да забрави.
Черният «Локхийд» на Алесандро Ромба тъкмо минаваше покрай останките от «Аргонавт», когато — фуууу! — Джейсън излетя с катапултиращата седалка от болида, изстреля се хоризонтално с главата напред, подобно на човек от цирково оръдие, само на шейсет сантиметра от асфалта и…
… надмина колата на Ромба в движение…
… и прелетя над финала само на трийсетина сантиметра пред смаяния италианец.
Щом профуча над бялата линия на финала, катапултиращата седалка изгуби хоризонталната си инерция, стовари се на асфалта, търкулна се настрана и се плъзна напред. Вдигнаха се хиляди искри, които обгърнаха Джейсън, но седалката го защитаваше с усилената си конструкция.
След миг седалката спря.
Съскаше от нагряването и от очуканите ѝ страни се вдигаше пара.
От всички страни към нея се завтекоха загрижени официални лица.
Зрителите бяха потънали в удивено мълчание.
Хенри и Марта Чейсър гледаха ужасени, търсеха признаци на живот в димящата седалка и сред тълпата служители, които се бяха струпали около нея.
Никой не беше виждал нещо подобно — момчето, което катапултира, за да пресече финала и да спечели!
Едно от официалните лица измъкна Джейсън от изпотрошената седалка и му помогна да се изправи. Джейсън се олюля, но вдигна високо волана и Златното руно…
… и беше поздравен от тълпата с такъв радостен рев, какъвто не беше чуван никога на състезание от ФЛК.
Беше толкова силен, че едва не срути града.
Хенри и Марта Чейсър въздъхнаха от облекчение, а после Хенри скочи, вдигна ръце и изрева:
— Ах, ти… малък… проклет… храбрец!
Последваха налудничави сцени.
Подобно на вълна от разкъсана язовирна стена, тълпата нахлу през загражденията, изскочи на Пето авеню и започна да се трупа около смачканата катапултираща седалка.
Джейсън — заобиколен от официални лица и охрана — отиде при Алесандро Ромба и му стисна ръката.
— Господин Ромба, съжалявам за Големия шлем.
Италианецът се усмихна криво.
— Имам чувството, че тази година беше последната ми възможност. От сега нататък във всяко състезание ще съм изправен срещу корав нов съперник.
Джейсън кимна.
— Днес направихте добро състезание.
— Ти също. А сега, младежо, върви да празнуваш.
— Точно това ще направя — засмя се Джейсън.
И хукна по Пето авеню към останките на «Аргонавт», които още лежаха по средата на широкия булевард. Бъг стоеше до отломките.
Двамата братя се прегърнаха, а около тях засвяткаха светкавиците на фотоапаратите и прожекторите на камерите.
— Джейсън! Ларва на мраволъв! — Марта Чейсър пристигна тичешком от ВИП трибуната, Хенри я следваше.
Марта прегърна Джейсън и го притисна към себе си. Хенри Чейсър спря малко зад нея, защото знаеше, че Бъг не обича да го прегръщат. Затова се изненада, когато Бъг скочи в обятията му, прегърна го и отпусна глава на рамото му.
— Добра работа, синко — каза Хенри задавено. — Браво.
— Благодаря… татко — прошепна Бъг.
Това бяха първите думи, които каза пряко на Хенри Чейсър.
Марта пусна Джейсън.
— Едва не получих сърдечен удар, когато спойлерът се взриви. Какво стана? Защо? Как?
— Имам някои подозрения — отговори Джейсън и се обърна към Ериъл, която се приближаваше, придружавана от двама нюйоркски полицаи, които водеха помежду си Рави Гупта, индиеца букмейкър — ръцете му бяха в белезници.
— Той ли е? — попита едното ченге.
— Да, той е — отвърна Джейсън. — Това е типът, който е монтирал експлозивите на колата ми в Италия и тук.
Марта и Хенри гледаха невярващо.
Джейсън обясни:
— Осъзнах го по-миналата вечер, когато по телевизията видях коефициентите при залозите. Във ФЛК можеш да залагаш на всякакви резултати: например аз да спечеля, да се класирам в челната тройка на генералното класиране. Онова, което привлече вниманието ми, беше коефициентът, ако се класирам в челната петорка във всяко състезание. И тогава се сетих за Италианското бягане. Тогава нашият отбор на два пъти изпита необясними трудности: взривът на финалната права, но и преди това, когато на Сали беше попречено да стигне до боксовете в Пескара. И тогава ми светна: трудностите се появиха едва когато се изкачих на пето място. На път за боксовете в Пескара изскочих на пето място, след като «срязах тока». Задният ми спойлер гръмна точно когато надминах Труво и изглеждаше така, сякаш ще финиширам пети. Тогава ми хрумна, че вероятно някой не иска да се класирам в челната петица от Италианското бягане — продължи Джейсън. — Започнах да се питам кой може да е… и стигнах до единствения отговор: комарджиите. Имаше само един букмейкър, който беше проявил интерес към мен — Гупта. Затова преди да си легна проверих неговите коефициенти тук и предишните в Италия, ако се класирам сред първите петима. Бяха огромни. Гупта щеше да изгуби цяло състояние, ако там се бях класирал на пето място, така че се беше погрижил това да не се случи: първо, блокирал е Сали, второ, поставил е експлозив в задния ми спойлер.
— Но как би могъл да го докажеш? — попита Хенри.
— Не можех. Затова трябваше да чакам — и да видя дали нещо подобно ще се случи и днес. Така че помолих Ериъл да накара полицията да наблюдават Гупта през цялото състезание и…
Обърна се към полицая до Ериъл и му кимна.
— Разполагаме с видеозапис на господин Гупта, как насочва дистанционно към «Аргонавт» и натиска бутон миг преди задният спойлер на колата да се взриви — каза полицаят. — От Наблюдение на радиосигналите също са записали размяна на сигнали търсене — отговор между дистанционното и «Аргонавт» секунда преди взрива. Така че сега господин Гупта ще дойде с нас.
Полицаите отведоха букмейкъра.
— Залагания… — изръмжа Сали. — Това е лоша новина.
