— Двайсет секунди до старта… — чу се гласът от високоговорителите. — Вторият в класирането да се приготви…
Огромният електронен циферблат на информационното табло започна да отброява 20 секунди с пиукане…
… тълпата се размърда…
… бип… бип… бип…
… от тунела Джейсън наблюдаваше колата на Ромба. Сърцето му се беше качило в гърлото.
Сали го потупа по рамото.
— Късмет, момчета. Ще ви чакам и на двата бокса.
— Благодаря, Сали. Успешна работа.
Бип-бип-бип…
Отброяването завърши, прозвуча пронизителен сигнал и светофарът светна зелено. Алесандро Ромба се понесе с рев от стартовата решетка, излетя от Колизея и Италианското бягане започна.
Щом Ромба се озова извън Колизея, транспортната лента се събуди за живот.
— Двайсет секунди до следващия старт. Класиралият се на второ място състезател да излезе на пистата…
Отброяването на 20-те секунди отново започна и колата на второ място в стартовата решетка — пурпурночервеното «Рено» на Фабиан — излезе от тунела на огрения от слънце старт. Тълпата зарева пак.
Транспортната лента се премести напред с едно място. Пилотите гледаха напрегнато, докато чакаха да им дойде редът да излязат на стартовата решетка пред погледите на истеричната тълпа.
Отброяването стигна до двайсет и Фабиан излетя от мястото си.
— Двайсет секунди до следващия старт. Класиралият се на трето място състезател да излезе на пистата…
Джейсън гледаше как всяка кола се премества по транспортната лента, заема мястото си в стартовата решетка, излита и изчезва от поглед — приличаха на патрони, вкарвани в патронника на оръжие и изстрелвани.
Нервите му се опъваха все повече и повече. Да гледа как всяка кола поема към старта му действаше като хипноза. Трак-трак, бип-бип, излитане, трак-трак, бип-бип, излитане…
А после гласът от високоговорителите излая тенекиено:
— Двайсет секунди до следващия старт. Класиралият се на 12 място състезател да излезе на пистата…
Беше се задълбочил толкова в ритъма, с който всяка кола излизаше на старта и излиташе, че се изненада, че е дошъл неговият ред.
Лентата изнесе «Аргонавт И» от тунела под заслепяващата слънчева светлина…
… и в един съвсем различен свят.
Тълпата, натъпкана в древния стадион, виеше и ревеше, ръкопляскаше и свиреше. Всички бяха абсолютно подивели. И това бяха ВИП персоните! Джейсън не можеше да си представи какво ще правят обикновените фенове на ФЛК покрай трасето.
«Аргонавт II» спря с друсане в стартовата решетка.
Зареден и готов.
Сводестият тунел, който извеждаше от Колизея, зееше пред Джейсън.
Бъг прошепна нещо.
— Знам, брат ми — отговори Джейсън. — Дръж се.
Дигиталното отброяване стигна до нула, светофарите светнаха зелено, ферарито «Ф-3000» изригна от Колизея и Джейсън започна първото си участие в състезание от Големия шлем.
Скорост.
Супертурбо заслепяваща скорост.
Рим прелиташе покрай Джейсън в размазани хоризонтални чертички, преди той рязко да остави града във въздушната струя зад болида и да се стрелне нагоре по гръбнака на Италия, цепейки към Флоренция.
Зрителите бяха обградили магистралата по цялото ѝ протежение и в дълбочина триста метра.
Отпред Джейсън виждаше спойлерите на двете коли, които бяха стартирали преди него. Двайсет секунди не бяха кой знае каква преднина и те вече бяха започнали двубоя.
В този момент — бам! — и Джейсън се гмурна в първата Пързалка от многото по трасето и изведнъж се оказа непосредствено зад двата болида пред себе си.
И двата бяха принудени да забавят темпо пред една от вратичките, защото никой не искаше да отстъпи, и сега Джейсън вече беше по петите им и се опитваше да прецени дали може да ги надмине преди следващия тесен отвор.
Това беше същността на състезанието: множество коли в една Пързалка беше нещо като руска рулетка — безстрашният печели всичко — която се разиграва при скорости от 700 км/ч.
Докато Джейсън изчакваше удобния момент, за да ги задмине, изведнъж — руум! — самият той беше задминат от класиралия се на тринайсето място, представителя на фирмения отбор на «Боинг-Форд» — профуча толкова близо, че на практика откърти парче боя от върха на дясното му крило.
— Проклятие! — изрева Джейсън. — Въобще не го видях!
— Вземи си бележка, шампионе — чу се в ушите му гласът на Сали. — Тука не ти е забутаната провинция.
В този миг Джейсън излезе от Пързалката и видя пред себе си Флоренция. Прочутият покрит с теракота църковен купол се издигаше над панорама от ниски сгради на фона на трепкащо от маранята поле. Покривите на къщите по хълмовете бяха почернели от зрители.
Джейсън се стрелна надолу над река Арно и под прочутите ѝ мостове. Когато прелетя под Понте Векио, зави наляво около един от пилоните, докато болидът на пилота от фирмения отбор на «Боинг-Форд» зави надясно, и когато излязоха от другата страна, Джейсън се озова пред него и тълпата на моста започна да вика и да пляска възторжено.
Състезанието продължи в северна посока през Падуа — доближаваше се омайно близо до същинския финал Венеция II и монументалните тълпи там.
Огромни летящи трибуни се носеха над хълмовете и се въртяха във въздуха, за да могат хората да гледат отминаващите коли, след това се завъртаха отново, за да бъдат готови да наблюдават пак, когато след около два часа колите щяха да започнат да се връщат в края на състезанието.
След това идваше Милано — колите се наклоняваха да направят завой около великолепния замък Сфорца, преди да се насочат към най-коварната част от състезанието: осеяните с предизвикващи световъртеж скали и тунели пътища из Алпите.
Показвайки необикновените си умения, Зейвиър успя да се изкачи две места в класирането до седмо място, като надмина Етиен Труво от отбора на «Рено» и Камико Идеки, прословутия с непредсказуемостта си пилот от фирмения отбор на «Ямаха», популярен сред феновете с прякора Идеки Камикадзе.
От 12-ото си място Джейсън също се придвижи нагоре, като първо изпревари австралийския пилот Брок Питърс, преди да профучи покрай своя съотборник от отбора «Ломбарди» Пабло Ривиера със смела маневра и задминаване от външната страна.
Нагоре до 10-о място…
Точно тогава се случи първата катастрофа в състезанието и предизвика истинска сензация, защото се оказа замесен класираният на 3-то място Дуейн Левицки от отбора на ВВС на САЩ, който отпадна — влезе с 450 км/ч в сводестия отвор на един тунел, докато се опитваше да надмине заелия 2-ро място Фабиан.
Левицки се опита да задмине французина от вътрешната страна, но Фабиан не му направи място, а дори пресече пътя му — и острите като бръсначи стабилизатори на предните криле на реното отрязаха лявото предно крило на Левицки, американецът изгуби контрол и се размаза в арката.
Всички се изкачиха с по едно място.
Ромба беше начело.
Фабиан: 2-ри.
Зейвиър: 6-и.
Джейсън: 9-и
В първата десетка…
Надолу през планините, след това отново прелитане през Милано и влизане в третата секция Пързалка по трасето — между Милано и френската граница — преди да вземат остър завой пред славния белостенен град Ница.
След това пилотите поеха по бреговата линия.
Това беше най-вълнуващата част от трасето — всеки метър от италианското крайбрежие гъмжеше от хора.
Един след друг водещите болиди се стрелваха по крайбрежната права и профучаваха през фалшиви римски арки, които стърчаха от морето на стотина метра от сушата. Арките бяха разположени зигзагообразно, което принуждаваше пилотите да направят широк S-образен завой, преди да могат да започнат да слаломират през тях, вместо да ги минат с един заход и полет направо. Цялата секция, както всички останали «морски участъци» от трасето, бе обрамчена с червени размагнетизиращи лампи — известни като «дяволски фенери».
Докато морето прелиташе под предния му спойлер, Джейсън видя по датчиците на таблото, че магнитните му дискове са останали с малко енергия — изтощени от трудния преход през планините и трите секции Пързалка.
«Аргонавт II» ревеше с почти максималната си скорост от 810 км/ч и все повече наближаваше летящия пред него болид: Кола №40. Беше «Везир», вторият болид от фабричния отбор на «Рено», пилотиран от Етиен Труво.
Джейсън виждаше опашния спойлер на Труво, видя, че се поклаща леко след излизането от вратичката и че изпуска точната линия, нужна, за да успее да влезе както трябва в следващата арка.
Джейсън се възползва от възможността, даде газ до ламарината и за радост на тълпата профуча край «Везир» в рядко надминаване на прав участък.
Профуча през следващата арка, вече на осмо място и изпълнен с адреналин.
Миг по-късно видя летящите жълти сигнални светлини, които с премигването си указваха входа към боксовете във Фиумичино.
Наклони се наляво, към входа на питлейна, доволен, че вече е близо…
