Бъг каза още нещо.
— Не съм забравил какво каза Сиракюз — отговори нетърпеливо Джейсън, — но той не е тук, нали?
— Не бих бил толкова сигурен — каза неочаквано един глас в ухото му.
Гласът на Скот Сиракюз.
Скот Сиракюз седеше със Сали Макдъф в задната част на летящия камион с ремарке на отбора «Ломбарди».
— Господин Сиракюз! — долетя гласът на Джейсън от високоговорителите. — Значи все пак дойдохте!
— Джейсън, съжалявам, че не можах да дойда по-рано — отвърна учителят му. — Имаше някои проблеми в спортното училище и не можех да тръгна. Обаче сега, щом съм вече тук, ще те върна в състезанието.
— Как?
Сиракюз прикова погледа си в хоризонта.
— Джейсън, щом стигнеш до Таранто, тръгни по прекия път. Ще се опитам да те насочвам през него.
Макар да нямаха нужда от още стимули да избухнат в приветствия, италианските зрители се развикаха и скочиха на крака, когато видяха как «Аргонавт II» рязко зави наляво и се стрелна към зеещата паст на Тарантския тунел — широкия бетонен вход към прекия път.
«Аргонавт II», който макар последен и самотен радваше тълпите, се гмурна в тунела.
Влажен бетонен лабиринт, който се осветяваше единствено от фаровете в крилете на «Аргонавт II».
Джейсън намали, оглеждаше системата от тунели. Първото кръстовище, на което излезе, се разделяше в шест посоки.
Гласът на Сиракюз се обади спокоен в ухото му:
— Първо кръстовище, вторият тунел вляво.
Джейсън го послуша, наклони болида, зави наляво и започна да се спуска под земята.
На следващото кръстовище също се пресичаха шест тунела. Така беше и на следващото, и на по-следващото.
Обаче напътствията на Сиракюз бяха много точни.
— Завий по третия вдясно и право напред, след това има завой на деветдесет градуса.
Продължаваха да се спускат все по-дълбоко и по-дълбоко в тунелите. Кръстовищата ставаха още по-сложни: вече се разклоняваха на осем тунела — два допълнителни вървяха нагоре и надолу от центъра на всяко кръстовище.
— Право надолу — чу се гласът на Сиракюз в слушалките, когато Джейсън стигна до първото кръстовище с осем разклонения.
— Надолу? — попита Джейсън за всеки случай. — Да не вземем да се блъснем в земното ядро?
— Да, надолу — потвърди Сиракюз.
След това ги насочи още веднъж встрани и след още няколко кръстовища тунелите започнаха да се изкачват по полегата траектория.
— На следващото кръстовище завий по втория тунел вляво — нареди Сиракюз. — И се приготви…
— Да се приготвя? — попита Джейсън. — За какво да се…
Пое по следващия тунел, както му беше казано, и — бум — очите му бяха заслепени от яркото слънце и блясъка на Адриатическо море, от синьото безоблачно небе, крайбрежните къщи на град Бари и назъбеното източно крайбрежие на Италия.
Когато «Аргонавт II» изригна от изхода на прекия път високо в крайбрежните скали, сред събраните по крайбрежието зрители избуха неописуема врява. Колективният им радостен рев можеше да се чуе на километри.
Бъг изписка от радост.
Джейсън преглътна от удивление.
Бяха успели!
Бяха излезли от другата страна!
Обаче преди Джейсън да успее да се зарадва — руум! — руум! — руум! — ги задминаха три летящи коли.
Колите на:
Алесандро Ромба.
Фабиан.
И Ангъс Карвър от отбора на ВВС на САЩ.
Четвъртата кола, която се наклони, за да профучи покрай него, беше локхийдът на Зейвиър Зонора и за частица от секундата Джейсън зърна обърнатото към него лице на Черния принц, изкривено от яд. Очевидно не беше очаквал да го види отново в това състезание.
Още по-удовлетворяваща беше колата, която видя в страничните си огледала — пурпурнозлатистото «Рено» на Етиен Труво — гадния френски състезател, който едва не го беше отстранил от надпреварата.
«Аргонавт II» излезе от прекия път пред Труво!
На Джейсън му беше нужна цяла секунда, за да осъзнае случилото се.
Току-що с Бъг бяха наваксали цели три минути изоставане от основната група и бяха успели от последно място да се изкачат на пето.
— Благодаря, господин Сиракюз! — каза той в микрофона. — Току-що ни върнахте в надпреварата.
Когато камионът на отбор «Ломбарди» влезе в предградията на Пескара, всички плазмени телевизори в града показваха повторението на мига, в който «Аргонавт II» изхвърча от тунела.
Всички телевизионни и радиокоментатори изразяваха удивлението си от връщането на «Аргонавт II» в играта. От последно на пето място само за половин обиколка! Пети! Не можеха да го повярват. А с второто влизане в боксовете в Пескара след около десет минути състезанието започваше отново.
Точно след тази новина, сякаш бе чакал знак, единият от двата черни форда, които следваха камиона със Сали по магистралата, внезапно ускори и ги изпревари.
И когато двете превозни средства минаваха под надлез над магистралата, черният форд неочаквано се стрелна встрани и необяснимо пресече пътя на камиона на отбор «Ломбарди», блъсна се в предната му броня и го запрати в бетонната колона, която поддържаше надлеза.
С ужасяващ трясък и скърцане камионът се блъсна в нея и се сви като мях на акордеон — а черният форд просто продължи, ускори и изчезна в далечината.
Всички в камиона бяха запратени напред от силата на удара — шофьорът, Сали, Сиракюз. За щастие всички бяха с колани, а камионът беше оборудван с дюзи със сгъстен въздух, които действаха като едновремешните въздушни възглавници.
Обаче отвън камионът беше напълно съсипан.
А когато разкопча колана, Сали осъзна напълно положението: намираше се на около две минути с кола от питлейна. Обаче пеша това щеше да отнеме…
… поне десет минути.
Сиракюз също разбираше много добре какво е положението.
— Вземи една ръчна количка, натовари я с магнитни дискове и бягай!
След десет минути водещите в класирането влязоха в боксовете в Пескара.
Техническите им екипи ги очакваха.
Алесандро Ромба водеше колоната, следван от Фабиан. След това беше пилотът от ВВС на САЩ Карвър, после Зейвиър Зонора и пети — Джейсън Чейсър.
«Аргонавт II» зави и се плъзна в бокса…
… но там нямаше никого.
— Сали! — изрева Джейсън в микрофона. — Къде си?
След секунда Труво също спря в бокса и питмашината започна работа върху колата му. Франсето погледна ядосано Джейсън, осъзна, че питмашината му бездейства, и яростният му поглед се смени със зла усмивка.
Тогава ферарито на Пабло Ривиера се шмугна в своя бокс и техническият му екип се зае с работата. Ако можеха, щяха да помогнат и на Джейсън, но те бяха екипът на Ривиера и трябваше да обслужат първи него.
— Къде е Сали, по дяволите? — изрева отново Джейсън.
Всяка секунда, която губеше, му се струваше цял час…
— Идвам — извика Сали и дотърча отвън. Буташе количка, натоварена с магнитни дискове и няколко туби охладителна течност.
Лицето и косата ѝ бяха мокри от пот.
Зад нея се показа Скот Сиракюз, също с количка.
Руум! Ромба излетя от питлейна.
Сали и Сиракюз застанаха до «Аргонавт II». Сали веднага почна да разтоварва магнитните дискове от количката, а Сиракюз натисна един бутон на своята и тя се разгъна и започна да се издига, превръщайки се в преносима питмашина.
Сали вкара новите дискове в очакващите крайници на малката Тарантула, докато останалите започнаха да демонтират старите.
Руум! Фабиан се изстреля от боксовете.
За да спести време, Сали започна да налива охладителната течност в резервоарите на «Аргонавт II» ръчно. Изпразни една бутилка и я хвърли. Изпразни втора и също я хвърли.
— Побързай! — подкани я Джейсън.
«Божичко — помисли си, — след всичко, през което минахме в това състезание — как можа да се случи това?»
Руум! Руум! Руум!
Карвър, Зейвиър и Труво напуснаха боксовете си. Тарантулата се надигна и разпери крайниците си — беше свършила.
— Сали…
— Само… още… секунда. — Сали напъха няколко цилиндъра със сгъстен въздух в задните дюзи на «Аргонавт II».
Руум! Ривиера излетя от питлейна.
Сали вдигна ръце.
— Готово! Давай! Давай!
Джейсън натисна газта и «Аргонавт II» с рев излетя на трасето — на 7-о място — и се включи в последните етапи от Италианското бягане.
Сцената беше подготвена за убийствен финал.
Обстановката беше внушителна: докато от другата страна на Италия морето беше черно и бурно, Адриатическо море сияеше като плосък тюркоазен скъпоценен камък.
Финалните етапи в Италианското бягане бяха прословути със своята трудност. Нямаше да има газ до дупка чак до финала. След като състезателите профучаха нагоре по брега, пред тях щяха да се изправят два пъклено лъкатушещи участъка от трасето: тесните и извити — и еднакви — Канале Гранде във Венеция и Венеция II. Вторият от тези участъци беше толкова суров, че си беше спечелил име: Наказанието на Венеция II.
