По последните петстотин метра писта.
Тълпата, която се беше събрала да гледа последното състезание за сезона, никога не беше виждала нещо подобно.
Бъг тичаше по финалната права, малките му крака биеха асфалта, кръглото му очилато лице бе червено от усилието. Стискаше волана в десния си юмрук.
Приклещеният в «Аргонавт» Джейсън можеше само да гледа.
— Давай, Бъг, давай!
В този момент до Джейсън се чу злокобно бръмчене.
Той се обърна и видя очуканата и нагъната «Дяволска колесница» да се повдига от асфалта и да заема позиция за полет. Изглеждаше разбита и потрошена, но все още работеше.
Бавно се завъртя във въздуха и Джейсън видя зад волана Барнаби — на лицето му играеше злобна усмивка.
Джейсън се обърна рязко — Бъг още тичаше по пътя.
Барнаби натисна газта.
Бъг тичаше. С все сили.
Нямаше конструкция за бързина: късокрак дебеланко с очила. Потта вече беше замъглила стъклата им, но той продължаваше да тича с всички сили.
Тълпата се беше изправила на крака — но не издаваше нито звук. Бе потънала в удивено мълчание.
И тогава всички видяха…
… видяха разнебитената «Дяволска колесница» на Барнаби Бейкър да се носи под ъгъл по магистралата зад гърба на Бъг…
Гонеше го с все сили.
Не се опитваше да го прегази. Нищо подобно. Искаше да пресече старт/финала преди него. След надбягването, след всички спирки в боксовете — нещата бяха сведени до това. Единият състезател тичаше с всички сили, другият се опитваше да го изпревари с разбитата си потрошена кола.
Всички виждаха, че въпреки съвсем различната скорост, с която се движеха, двамата противници ще стигнат старт/финала почти едновременно…
И в този момент от тълпата се понесе мъжки глас:
— Давай, Бъг, давай!
Това беше Хенри Чейсър.
И докато наблюдаваше тази странна надпревара, тълпата се присъедини към бойния му вик:
— Давай, Бъг, давай!
— Давай, Бъг, давай!
Малките крачета на Бъг блъскаха асфалта.
«Дяволската колесница» набра скорост.
Безпомощно приклещен на седалката си в кабината, Джейсън можеше единствено да гледа.
Бъг изтича през огромните бели букви преди финала — СТАРТ/ФИНАЛ — в момента, когато «Дяволска колесница» ускоряваше с рев зад гърба му…
… идваше все по-близо и по-близо…
… Бъг видя линията — същинския старт/финал, дебела бяла черта, която пресичаше платното пред него от край до край — и докато ревът на «Дяволска колесница» изпълваше ушите му, се хвърли…
Състезание 50
Обиколка: 51 от 51
Състезатели на пистата: 4
В историята на Международното училище за пилоти това вероятно щеше да остане най-странната снимка от фотофиниш.
На нея се виждаше Бъг, замръзнал във въздуха, плонжиращ над старт/финала, стиснал в протегнатата си напред ръка волана на «Аргонавт». В задната част на снимката се виждаше зависналата във въздуха «Дяволска колесница», фюзелажът замъглен от набраната скорост… а носът само на десет сантиметра от бялата линия.
Благодарение на малките крачета на Бъг отбор «Аргонавт» беше победил Барнаби Бейкър с по-малко от педя.
Хенри Чейсър помоли да получи копие от снимката и училището му даде.
Той я сложи в рамка и я закачи във всекидневната на семейство Чейсър.
В боксовете избухна неописуема врява.
Джейсън изскочи от току-що докарания на буксир «Аргонавт» и стрелна ръце във въздуха. Сали го прегърна и двамата заподскачаха от радост.
Вече знаеха резултата.
Резултатите от Състезание 50 промениха драматично генералното класиране в училищния шампионат:
Изведнъж класираните на първите четири места бяха съвсем други.
Барнаби и Уошингтън бяха изпаднали напълно от четворката, заменени от Ериъл — която със спечелените 10 точки заради първото място се беше изкачила от 6-о на 3-то място, и Джейсън, който за третото си място беше спечелил 8 точки и се изкачи от 5-о на 4-то.
Заедно със Зейвиър и Кришна за Ню Йорк щяха да заминат Ериъл и Джейсън.
Това зарадва Джейсън не по-малко от мисълта, че Барнаби Бейкър и Айзая Уошингтън няма да ходят никъде.
Но в този момент се случи нещо друго, което го откъсна от мислите му.
Дидо се втурна в бокса.
Усмихна се радостно на Джейсън и се затича към «Аргонавт».
Дидо прегърна Джейсън…
… но той не отвърна на прегръдката.
Тя веднага забеляза липсата на ответна реакция и се дръпна.
— Джейсън, какво има? Ти успя! Влезе в челната четворка. Спечели си участието в Ню Йорк Чалънджър.
В първия миг Джейсън не продума. В интерес на истината, не знаеше какво да каже. Никога не го бяха предавали по толкова нагъл начин.
В продължение на няколко дълги секунди той гледаше Дидо — търсеше по лицето, в очите нещо… каквото и да е. Нещо, на което би могъл да се довери, да повярва.
Но не намери.
Бъг и Сали веднага забелязаха, че нещо не е наред, и то сериозно. Обаче останаха настрана.
— Джейсън? — попита Дидо. — Какво е станало?
— Трябва да ти кажа нещо — отговори той. — Нещо много лично…
— Да? — нежно каза Дидо.
—… така че, надявам се, когато го предадеш на Зейвиър и Барнаби, да го повториш дума по дума.
Дидо пребледня.
Бъг ги гледаше невярващо. Сали също.
Дидо заекна:
— Джейсън… аз… какво говориш…
— Дидо, зная какво си направила. — Джейсън поклати глава. — Предавала си им всичко, което ти казвах. За страховете ми. За стратегиите ми като надминаването на Барнаби в остър завой. Неща, които никога не съм казвал на никого другиго. Вероятно си им предавала и информация за здравословното ми състояние. Сега се чудя за закъсненията ни до късно през нощта преди важни състезания, както преди онова в Италия. Питам се, дали не ме държеше нарочно буден до късно?
Дидо не каза нищо.
Сали я гледаше гневно.
Бъг беше зяпнал.
— Дори онзи случай в кафенето, когато Барнаби те заяде и ти го отсвири — обзалагам се, че и това беше постановка.
Сякаш за да потвърди, Дидо наведе глава.
— Така че когато ги видиш следващия път — продължи Джейсън, — кажи им: «Джейсън Чейсър е отново в играта. Отново и с всички сили». Което означава, че следващия път, когато сме на една писта, те ще загубят. А що се отнася до теб, Дидо, моля те, върви си.
Гледаше я как си тръгва с нетрепващи очи.
Веднага след края на Състезание 50 започнаха да се задават въпроси за катастрофалното прекъсване на тока при последното влизане в боксовете по време на Обиколка 48.
Директорът по състезанията Колдър оглави разследването…
… и бързо направи някои сензационни открития.
Старшият механик на Ериъл се оказа прав: в Обиколка 48 питмашината на Ериъл била нападната от супермощен компютърен вирус.
Обаче същата сутрин Ериъл, предупредена от Джейсън, беше инсталирала нов файъруол в системата си и беше отблъснала страшния вирус. За съжаление тогава вирусът бе започнал да търси нов приемник и го беше открил в лицето на училищната електрическа мрежа.
Като питон, който първо смазва, а после поглъща жертвата си, вирусът се беше увил около електрозахранването на училището… и мрежата бе престанала да функционира.
Скоро беше открит компютърът — източник на вируса: оказа се машината на Върнолд Смайт от училищния отдел за части и оборудване.
Смайт си призна почти веднага и набърка не кой да е, а директора на училището Жан-Пиер Леклерк в заговора за намаляване на възможностите на Ериъл Пайпър в спортното училище, който бе започнал още от Състезание 1 и източените магнитни дискове. И защо?
Защото била момиче.
Леклерк отхвърли обвиненията и заяви, че е невинен, обаче лицето му разкриваше истината — беше го направил тъкмо той.
Училищното настоятелство още същата вечер проведе извънредно заседание и отстрани Леклерк заради предстоящото разследване. През това време изпълнителен директор щеше да е директорът по състезанията Колдър — човек с безупречно име.
Джейсън и Ериъл просто наблюдаваха драмата, която се разиграваше пред очите им.
— Благодаря за предупреждението тази сутрин — каза Ериъл, докато гледаха как Леклерк се измъква от спортното училище, качва се на колата си и потегля.
— Няма защо — отговори Джейсън. — Наистина.
На следващата вечер се състоя ежегодната представителна вечеря по случай края на учебната година.
Беше официална проява с участието на родители, приятели и някои от спонсорите. Домакинстваше изпълнителният директор Колдър.
Джейсън седеше на масата с отбор «Аргонавт» и родителите си и за пръв път тази година цялото семейство на Сали — нейните родители и всичките ѝ осем рижи и много горди братя. Всичките току-що пристигнали от Шотландия.
Докато се настаняваше, Джейсън забеляза Дидо на масата на Зейвиър Зонора — седеше до него.
— Поразпитах — прошепна Сали, когато забеляза, че гледа към Дидо. — Оказа се, че му е братовчедка. Но не е от кралско потекло. Майка ѝ е сестра на кралицата на Монези. Живее в Италия.