Второ: Зейвиър Зонора и Джейсън Чейсър успяха да се откъснат от останалите състезатели.
Нюйоркското състезание Чалънджър, в което победителят взимаше всичко, на практика сега се оказа само с двама съперници.
Състезание Чалънджър
Обиколка: 18 от 30
Зейвиър и Джейсън начело.
Сами.
Пилотираха в състезанието на живота си.
Стрелкаха се наляво и надясно по градския участък от трасето. След това поеха с рев по бруклинските улици, преди да се стрелнат по пистите на международното летище и да намалят на острите завои.
През цялото време Зейвиър караше съвършено и нито веднъж не даде възможност на Джейсън да го задмине.
Джейсън беше само на няколко дължини зад «Острие на скоростта».
Всъщност с всяка обиколка скъсяваше разстоянието по свръхтясното трасе през града точно преди да излязат на финалната права — обръщаха се наляво и надясно из покритите с конфети каньони на Ню Йорк Сити — обаче в правите градски участъци Зейвиър се отскубваше напред и стопяваше наваксаното от Джейсън.
Положението му беше до болка познато.
Независимо какво опитваше, Джейсън не можеше да мине покрай Черния принц. Беше на половин секунда от него, но със същия успех можеше да е и на половин час.
Мина и Обиколка 20, а Зейвиър продължаваше да е начело.
Обиколка 25 — Джейсън все още беше зад Зейвиър.
«Той е просто прекалено добър. Прекалено добър! Но това е и неговата слабост, защото се мисли за велик.»
— Сали? — каза той по радиото. — Време е да стартираме плана. Готова ли си?
— Ти си абсолютно луда суперзвезда! Но точно затова те обичам. Добре, да почваме.
Джейсън направи следващата обиколка — Обиколка 26 — с бързината на куршум, лепнат за задния спойлер на Зейвиър, но в сравнение с предишните обиколки имаше чувството, че е изостанал.
И това беше вярно.
— Джейсън — обади се Сали, — тази обиколка си със секунда по-бавен от Зейвиър.
— Секунда не е страшно. Надявам се, че Оливър Кох също го е забелязал — отговори Джейсън.
Обиколка 27-и Джейсън изостана още от Зейвиър.
— Още половин секунда… — осведоми го Сали. — Той ти се измъква!
Беше вярно. Зейвиър вече му се измъкваше и дори зрителите можеха да го забележат.
Обаче това беше част от плана. Планът можеше да успее единствено ако Зейвиър си помисли, че печели преднина.
Тъй като оставаха само три обиколки, състезанието изглеждаше вече решено.
Зейвиър водеше.
Джейсън летеше зад него.
След това празнина, благодарение на голямата верижна катастрофа. После двамата руснаци и Ериъл Пайпър.
Обиколка 28 — Зейвиър вече водеше на Джейсън с две секунди.
* * *
В боксовете Сали хвърли поглед към Оливър Кох — старшият механик на «Острие на скоростта» гледаше екрана на компютъра и говореше бързо в микрофона.
— Оливър захапа въдицата — съобщи тя по радиото.
— Чудесно — отговори Джейсън. — Нали точно това внимание към подробностите му спечели титлата Старши механик на годината. Сега ще му помогне да изгуби това състезание.
Обиколка 29 — преднината на Зейвиър се увеличи с още 0,2 секунди.
Сали си пое дълбоко дъх.
— Джейсън, дано да си прав.
Започна последната обиколка.
Преднината на Зейвиър беше цели 2,2 секунди. Дори да го настигнеше в S-образния участък в града, който беше близо до финалната права, Джейсън щеше да спечели само секунда.
Зейвиър вече беше недостъпен.
Обаче тогава се случи нещо странно.
Веднага щом започна последната обиколка, Джейсън започна да догонва Зейвиър — бавно, в продължение на цялата обиколка.
Стигнаха до международното летище и преднината беше 2,0 секунди.
Нагоре през Куинс — и преднината се смали до 1,7 секунди.
После през Ийст Ривър и надолу през Бронкс — и преднината вече се беше смалила до 1,5 секунди.
Бъг каза нещо.
— Знам, знам! — тросна се Джейсън. — Ако съм прав, всичко ще стане така, както го намислих. На това разчитам! Финалната права на последната обиколка е единственото място, където мога да го пипна.
В този момент двете коли започнаха да заобикалят стадион «Янки» и поеха на юг в пълните с конфети градски каньони за последен път.
И Джейсън атакува.
Както беше правил през цялото състезание — в острите десни завои в града.
Преднината на Зейвиър започна бързо да се топи:
1,2 секунди…
1,1 секунди…
1,0…
Докато накланяше болида и описваше зигзаги между сградите на Горен Уест Сайд, Джейсън видя през облаците падащи конфети «Острие на скоростта» — и видя, че го наближава все повече и повече.
Зейвиър вероятно очакваше точно това — последен опит, последен напън.
«Точно това е ключът», мислеше си Джейсън.
Двамата се стрелнаха през Сентръл Парк при пресечката на 79-а улица — и когато излетяха от Сентръл Парк откъм страната на Пето авеню, преднината на Зейвиър се беше стопила до половин секунда.
Оставаха само двайсетина секунди от състезанието. Болидите се спуснаха през Горен Ийст Сайд през снега от конфети. Зейвиър взимаше завоите перфектно и не можеше да бъде надминат, но Джейсън идваше все по-близо.
Видя се и последният завой, водещ на Пето авеню.
— Почваме — каза Джейсън.
Двете коли излязоха на правата.
И тогава Зейвиър го направи — точно както Джейсън се беше надявал.
На триста метра от финала той замахна с юмрук към небето в знак на триумф.
Както го беше правил при всяка от победите си в Спонсорския турнир.
И в Италианското бягане.
Както и при всяко друго състезание, което беше печелил в спортното училище.
Както Джейсън правилно беше забелязал, Зейвиър имаше навика да празнува предварително.
В този миг Джейсън даде газ до дупка.
Гледката беше удивителна.
Зейвиър в «Острие на скоростта» се носеше по Пето авеню под одобрителните възгласи на тълпата. Цепеше падащите като сняг конфети, вдигнал триумфално юмрук…
… и неочаквано до него сякаш от нищото изскочи «Аргонавт»!
Когато двете коли стигнаха до купчината смачкан метал, останал от двете страни на финалната права от участвалите във верижната катастрофа болиди, Джейсън се стрелна напред и плъзна болида си пред този на Зейвиър!
Тълпата ахна от тази дързост.
Очите на Черния принц направо щяха да изскочат.
«Аргонавт» влезе с рев в тесния проход между отломките и се стрелна от другата страна като ракета към финала.
Пресече го.
Първи.
Първо място.
Причината беше снимката.
Снимката от единствената победа на Джейсън над Зейвиър. Победата в Състезание 25 благодарение на фотофиниша.
Вторачен внимателно в нея вечерта преди Чалънджър, Джейсън беше забелязал нещо много странно.
Там, където преди беше виждал само как носът на «Аргонавт» пресича финала сантиметри преди «Острие на скоростта», сега видя нещо съвсем различно.
Зейвиър, който си беше помислил, че е спечелил, макар това да не беше така, беше вдигнал преждевременно ръка във въздуха.
Така Джейсън беше съставил своя план — щеше да използва съвършения екип механици на Зейвиър срещу него, като им позволи да го захранват с информация за нарастващата му преднина. А после, в последната обиколка, щеше да нанесе своя удар. През цялата последна обиколка щеше по малко да наваксва изоставането и да го надмине на финалната права. Мястото, където той сваляше гарда си — единственото място на пистата, където беше уязвим.
Нюйоркската тълпа зарева от удоволствие: не можеше да повярва, че може да се измисли подобна смела стратегия.
Джейсън беше изненадал всички.
Когато влезе в питлейна, всички телевизионни екипи в града се бяха струпали пред неговия бокс.
След заслужените прегръдки, разменени със Сали и Бъг зад затворените врати на бокса, той излезе, за да се изправи пред медиите.
— Джейсън! Джейсън! Предварително ли беше планирал всичко?
— Джейсън! Откъде знаеше, че Зейвиър ще допусне такава новобранска грешка?
— Джейсън! Как се чувстваш сега, след като успя да се класираш за Ню Йорк Мастърс?
Последният въпрос привлече вниманието на Джейсън.
— Чувствам се… прекрасно — отговори той. — Проблемът е… че нямам лицензиран отбор… който да ме спонсорира. А без отбор не мога да се състезавам.
— Млади приятелю — избоботи познат глас, — винаги можеш да пилотираш от името на моя отбор.
Умберто Ломбарди се беше изправил зад тълпата журналисти, ухилен до уши.
Разпери широко ръце.
— Имах втори болид, но един млад пилот го разби тази година в Италия! Джейсън, ако си готов да се състезаваш със своя собствен болид, можеш да го направиш с моя лиценз в сериите Мастърс.
Медиите отново насочиха микрофоните към Джейсън.
Той точно се готвеше да отговори, когато се чу друг глас, който надвика шума:
— Аз имам друго предложение.
