В този момент влязоха родителите им, пожелаха им лека нощ, угасиха лампата и излязоха.
Джейсън лежа дълго в мрака — дълго след като Бъг беше заспал, — вторачен в тавана. После се обърна на другата страна и затвори очи.
След малко Хенри Чейсър влезе и седна между леглата на Бъг и Джейсън.
— Момчета — започна той тихо, сигурен, че спят, — искам да знаете нещо. Толкова се гордея с вас. Не за това, че стигнахте до Мастърс, а за това, което сте, и за това, че се държите така чудесно. Утре и да спечелите, и да загубите — няма значение, защото ще продължавам да ви обичам. Просто се опитайте да направите възможно най-доброто и се насладете на преживяването. Надявам се, че ще преживеете най-хубавото нещо в живота си.
Преглътна няколко сълзи.
След това стана и бързо излезе.
Джейсън се усмихна в мрака.
Той не знаеше, но Бъг също беше буден и внимателно бе изслушал думите на баща им.
Ню Йорк Сити, САЩ (Четвъртък)
Състезание 1: Суперспринт «Либърти»
Обиколка: 1 от 40
Светкавична скорост.
Каньони от размазани небостъргачи.
Бавно падащи конфети.
Ревящи тълпи.
И направо брутално състезание.
Състезание 1 от Ню Йорк Мастърс запозна Джейсън с едно напълно ново равнище на състезанията с летящи коли.
То не беше просто бързо.
А направо отчаяно. Правиш всичко, което е по силите ти, за да не влезеш в последната четворка… и да останеш жив.
Трасето на суперспринта «Либърти» не се отличаваше твърде от това, по което Джейсън беше карал в състезанието «Чалънджър». Като се изключи това, че тази писта никога не напускаше остров Манхатън, но това не ги спасяваше от спускането до коварния Лакът на статуята.
Обаче трасето беше тясно, стръмно, една несекваща поредица остри десни завои нагоре-надолу по остров Манхатън — на пилотското съзнание не се даваше възможност малко да почине. Ако изгубиш концентрация и за секунда, неминуемо ще изпуснеш завой или ще се плъзнеш над размагнетизиращите светлини, или ще се нахендриш на мъртва зона.
С една дума. Състезание 1 беше смърт за магнитните двигатели, което беше нарочно търсен ефект. Това правеше взимането на Лакътя на статуята още по-трудно.
В първия завой от състезанието Етиен Труво направи едва прикрит опит за покушение върху задния спойлер на Джейсън.
Обаче той — помъдрял от същото преживяване в спортното училище и доволен от допълнителната скорост на новия и подобрен «Аргонавт» — очакваше нещо подобно и умело избягна нападението.
Посланието гласеше: добре дошъл отново във висшата лига.
Завъртане, завиване, накланяне, пилотиране.
Шестнадесет състезатели, но само дванадесет можеха да продължат в Състезание 2.
Фабиан се стрелна и пое водачеството…
Следван отблизо от Ла Бомба Ромба…
Джейсън се вмъкна на четиринадесето място, състезаваше се здраво, но въпреки това си оставаше в обсега на елиминациите.
На него обаче трасето му харесваше. То подхождаше на лекия и пъргав «Аргонавт». Никога несвършващата поредица от къси прави отсечки и 90-градусови завои подхождаше на по-малките коли — в града нямаше нито една улична отсечка за по-тежките и с по-големи двигатели болиди, на която да успеят да наберат висока скорост по правата.
Единственото място, където успяваха да извлекат малко предимство, беше по късата права, водеща право към Лакътя на статуята.
Това беше мястото, където нещата ставаха плашещи.
Обиколка: 17 от 40
В Обиколка 17 Лакътя на статуята взе първата си жертва.
Камико Идеки, който караше с изтощени магнити в края на колоната, като се надяваше да успее да влезе в бокса в края на обиколката, изгуби контрол, докато се опитваше да вземе прословутия ляв обратен завой.
Изгуби го напълно, поднесе, опита се да изправи болида, но изтощи магнитите и се плъзна…
Преобърна се…
И с въртене излетя от завоя и продължи с феноменална скорост към една от огромните летящи трибуни с форма на подкова, преди да бъде уловен, рязко и изцяло, като муха в паяжина, от защитната мъртва зона пред Лакътя.
Камико беше автоматично елиминиран.
Обиколка: 32 от 40
Навсякъде в боксовете кипеше трескава дейност.
Сали се справи добре, дори много добре, и Джейсън потегли пред двама други състезатели, влезли в боксовете преди него: Раул Хаса, втори пилот за отбора на «Локхийд-Мартин», и колегата на Джейсън от отбора «Ломбарди» — Пабло Ривиера. Изпреварването в боксовете изкачи Джейсън до 12-тото място.
Почувства известно облекчение — след като Идеки вече беше елиминиран, ако не завършеше 13-ти, 14-ти или 15-ти, щеше да участва в Състезание 2.
Обаче докато състезанието навлизаше в последната си част, нещата почнаха да се влошават.
Обиколка: 35 от 40
Раул Хасан в своя «Локхийд» се опита да надмине Джейсън при Лакътя. След като Джейсън го беше изпреварил в бокса през 32 обиколка, през следващите три Хасан го преследва, настъпвайки го по петите, така че в 35-а обиколка, когато стигнаха Лакътя, предниците им бяха почти изравнени.
Двете коли се наклониха рязко, завиха едновременно страна до страна — Джейсън от вътрешната, Хасан от външната.
Джейсън почувства как огромните гравитационни сили от завоя се стоварват върху тялото му. Вкопчи се във волана, защото се бореше за живота си, сякаш той беше единственото нещо, което го задържаше вътре в «Аргонавт».
G-метърът на арматурното табло започна да отмерва нарастването:
6,2…
7,1…
8,0…
В този момент, точно както го беше запланувал Хасан, то се случи. За милисекунда, когато колата му достигна 8 G, Джейсън изгуби съзнание.
Писъкът на Бъг го свести…
… и Джейсън намали и успя да овладее «Аргонавт» малко преди да се плъзне върху мъртвата зона. Но не и преди Хасан, Ривиера и трети състезател, Карло Мартинес в «Боинг-Форд» да се промъкнат покрай него.
Грешката му струва скъпо.
Изведнъж «Аргонавт» се озова на 15-о място.
Внезапно Джейсън се оказа последен.
Обиколка: 36 от 40
Последните четири обиколки от състезанието минаха като в сън.
Джейсън пилотираше, сякаш животът му зависеше от това, със зигзаги се стрелкаше из тесните нюйоркски улици.
Обаче грешката в Лакътя вече му беше навредила — при всяка обиколка той взимаше завоя все по-внимателно… и постепенно изостана още повече от останалите.
Въпреки това продължи да гони, като се стараеше да не ги изпуска от поглед и да стои колкото може по-близо до групата.
Нещо можеше да се случи.
Можеше всичко да се случи.
Човек винаги има шанс.
Това беше «Принципът на Бредбъри» на Хенри Чейсър, отпратка към австралийския кънкобегач на къси разстояния Стивън Бредбъри, който изостанал от водачите, но скоро те всички паднали, повалили се един друг в грандиозен сблъсък и то точно в последната обиколка.
И докато водачите лежали пръснати по леда, Бредбъри просто минал между тях и спечелил първия златен медал, печелен от Австралия на зимни олимпийски игри.
Принципът на Бредбъри: дръж се и не се отказвай, защото никога не се знае.
В състезанията от веригата «Мастърс» той бе особено уместен, защото година след година във финалните обиколки на всяко състезание се показваше наистина опасно пилотиране, докато състезателите гледаха да се елиминират един друг на всяка цена.
Това безразсъдно пилотиране беше толкова често, че си имаше наименование: «Лудостта на Мастърс».
Обиколка: 40 от 40
Навлязоха в последната обиколка, а Джейсън се влачеше на шест автомобилни дължини зад най-близките петима състезатели.
Раул Хасан се беше изкачил в класирането, както и Пабло Ривиера и сега се бяха измъкнали от последните три места.
Непосредствено пред Джейсън се намираха:
На 12-о място (и затова предпазен от елиминиране): Хелмут Райце, германският пилот от отбора на «Порше».
На 13-о: Карло Мартинес с неговия «Боинг-Форд».
На 14-о: Брук Питърс от отбора на «Дженеръл Мотърс».
И накрая Джейсън.
Профучаваше през последния район и не можеше да ги настигне.
Надолу до Лакътя, но все още не можеше да навакса съществено.
След това отново в града, яростно завиване и накланяне, преди да пресече Сентръл Парк за последен път и да се озове пред последните няколко завоя преди финала.
Джейсън се ругаеше за допуснатата по-рано грешка, но странно защо беше щастлив.
Беше стигнал до Мастърс.
И само по себе си това беше изключително постижение. През следващите години отново щеше да се върне тук — сигурен беше в това, но тогава щеше да е по-голям и по-добър състезател. В края на краищата беше само на петнадесет.
И тогава, когато болидите пред него влетяха в последния ляв завой — поразително и вълнуващо «Принципът на Бредбъри» влезе в действие.
До голяма степен вината беше на класирания на 13-о място пилот Карло Мартинес, който в опита си да избегне елиминацията направи опит да надмине класирания на 12-о място Хелмут Райце с неговото «Порше».