— Човек би очаквал от студент на Елодин да се справи с по-голяма лекота с даването на имена, ре'лар Квоте. — Килвин ме изгледа косо, но очите му се смееха.
— Делевари лесно се е справил с проблема — изтъкнах аз. — Той просто е направил по-добра ос и е написал името си върху нея. Спокойно мога да нарека това „Квоте“.
Килвин се засмя.
— Така е. — Той се обърна към „уловителя на стрели“ и го изгледа с любопитство. — Как работи това нещо?
Ухилих се и измъкнах един голям свитък с хартия, покрит с диаграми, сложна сигалдрия, металургични символи и старателно изписани формули за кинетично преобразуване.
— Има две основни съставни части. Първата е сигалдрията, която автоматично създава симпатична връзка с всяко тънко, бързо движещо се парче метал в рамките на шест метра. Трябва да призная, че ми бяха нужни няколко дълги дни, за да я измисля. — Почуках с пръст по съответните руни върху свитъка. — В началото смятах, че това ще е достатъчно. Надявах се, че ако обвържа приближаващото се острие на стрелата с неподвижно парче желязо, то ще погълне инерцията на стрелата и ще я направи безобидна.
— Това е опитвано и преди — поклати глава Килвин.
— Трябваше да се сетя още преди да го пробвам — отбелязах аз. — В най-добрия случай то поглъща една трета от инерцията на стрелата, а стрела, движеща се с две трети от първоначалния си импулс, е все още нещо опасно. — Посочих друга диаграма. — Онова, от което наистина имах нужда, бе нещо, което да противодейства на стрелата. И то трябваше да го прави много бързо и много силно. Накрая използвах пружинна стомана от капан за мечки, разбира се, модифицирана. — Взех един резервен връх за стрела от работна маса и замахнах с него към „уловителя на стрели“. — Първо стрелата се приближава достатъчно, за да се установи обвързването. После инерцията й задейства спусъка като стъпването в капан. — Щракнах рязко с пръсти. — След това натрупаната енергия на пружината отблъсква стрелата, като я спира или дори я блъска назад.
Килвин кимна в съгласие.
— Ако пружината трябва да се задейства отново след всяка употреба, как успя да спре втората ми стрела?
Посочих централната диаграма.
— Устройството не би свършило особена работа, ако можеше да спира само една стрела — отвърнах аз — или ако спираше само стрели, идващи от една посока. Проектирах го с осем пружини, разположени в кръг. Би трябвало да спре стрели, идващи едновременно от няколко посоки. — Свих рамене извинително. — Така е на теория. Още не съм успял да го изпробвам.
Килвин погледна отново към сламеното чучело.
— И двата ми изстрела дойдоха от една и съща посока — каза той. — Как вторият беше спрян, след като пружината вече е била задействана?
Вдигнах „уловителя на стрели“ за пръстена, който бях поставил отгоре му, и показах как той се върти свободно.
— Виси на въртящ се пръстен — обясних аз. — Ударът от първата стрела го завърта леко към нова пружина. Дори и да не го направи, енергията от стрелата го завърта към най-близката незадействана пружина така, както ветропоказателят указва посоката на вятъра.
Всъщност не бях планирал последното. То се бе оказало щастлива случайност, но не виждах никаква причина да споделям това с Килвин.
Докоснах червените точки, които се виждаха върху две от осемте страни на „уловителя на стрели“.
— Тези точки показват кои пружини са били задействани.
Килвин взе „уловителя“ и го завъртя в ръцете си.
— Как активираш пружините отново?
Измъкнах изпод работната маса едно метално устройство, което не бе нищо повече от парче желязо с дълго рамо. След това показах на Килвин осмоъгълния отвор на дъното на „уловителя на стрели“. Поставих изобретението си върху устройството и натиснах с крак рамото, докато не се чу остро изщракване. След това завъртях „уловителя“ и повторих процеса.
Килвин се наведе, вдигна устройството и го завъртя в огромните си ръце.
— Тежко е — отбеляза той.
— Трябваше да е здраво — обясних аз. — Стрелата от арбалета може да пробие дъбова дъска с дебелина от пет-шест сантиметра. Имах нужда от пружина, която да й се противопостави с поне три пъти по-голяма сила, за да може да я спре.
Килвин поднесе „уловителя на стрели“ до главата си и го раздруса леко. Отвътре не се чу никакъв шум.
— А ако върховете на стрелите не са направени от метал? — попита той. — Говори се, че нашествениците от Ви Семби използват стрели от кремък или обсидиан.
Сведох поглед към ръцете си и въздъхнах.
— Ами… — бавно подзех аз. — Ако върховете на стрелите не са от желязо, „уловителят на стрели“ няма да се задейства, когато се доближат на шест метра.
Килвин изсумтя неопределено и сложи на масата „уловителя“, който отекна глухо.
— Но — бодро продължих аз — когато стигнат на по-малко от пет метра, всяко парче остър камък или стъкло ще задейства друга поредица от обвързвания. — Почуках с пръст върху схемата си.
Гордеех се с идеята си, тъй като предвидливо бях надписал вградените парчета обсидиан със сигалдрия за двойно подсилено стъкло. Така те нямаше да се строшат на парчета при удар.
Килвин хвърли поглед на схемата, гордо се ухили и се засмя гърлено.
— Добре. Добре. А ако стрелата е с връх от кост?
— Руните за кост не са достъпни за ре'лар като мен — отговорих аз.
— А ако бяха? — попита Килвин.
— Тогава пак нямаше да ги използвам — уверих го аз. — За да не се задейства „уловителят“ от черепа на някое дете, което бързо се премята в циганско колело.
Килвин кимна одобрително.
— Мислех си за галопиращ кон — рече той, — но с думите си ти показваш мъдрост. Демонстрираш предпазливия ум на изобретател.
Отново се обърнах да посоча схемата.
— След като изяснихме това, магистър Килвин, на три метра бързо движещо се цилиндрично парче дърво би задействало „уловителя на стрели“ — въздъхнах аз. — Връзката не е добра, но е достатъчна, за да спре стрела или поне да я отклони.
Килвин се наведе да види схемата по-отблизо, очите му дълго разглеждаха гъсто изписания лист.
— Всичко ли е от желязо? — попита той.
— По-близо е до стоманата, магистър Килвин. Безпокоях се, че желязото ще е твърде крехко за продължителна употреба.
— И всички тези осемнайсет обвързвания са изписани върху пружините? — попита той и посочи с ръка.
Кимнах в отговор.
— Това е голямо дублиране на усилията — отбеляза магистърът по-скоро разговорливо, отколкото обвинително. — Някои биха казали, че устройството е направено прекалено сложно.
— Не ме интересува особено какво мислят другите хора, магистър Килвин — натъртих аз, — а само какво смятате вие.
Той изсумтя, вдигна поглед от свитъка и се обърна към мен:
— Имам четири въпроса.
Кимнах очаквателно.
— Преди всичко, защо си избрал да направиш точно това? — попита той.
— За да не умира никой от засада на пътя — категорично отвърнах аз.
Килвин чакаше, но аз нямах какво повече да кажа по въпроса. След известно време той сви рамене и махна с ръка към другия край на стаята.
— Вторият ми въпрос е откъде взе… — Той леко смръщи вежди. — _Теветбем_ — арбалета?
Стомахът ми се сви при този въпрос. Таях напразната надежда, че тъй като Килвин е сийлдиш, няма да знае, че оръжието е незаконно във Федерацията. А и просто се надявах, че няма да попита.
— Аз… Набавих си го, магистър Килвин — отговорих уклончиво. — Трябваше ми, за да изпитам „уловителя на стрели“.
— Защо просто не използва ловен лък? — строго попита Килвин. — Така нямаше да се налага да вършиш нещо незаконно.
— Щеше да е твърде слаб, магистър Килвин. Трябваше да съм сигурен, че изобретението ми ще спре всяка стрела, а арбалетът изстрелва стрелите с много по-голяма сила от всеки лък.
— Модеганският голям лък е с мощността на арбалета — възпротиви се Килвин.
— Но аз не умея да стрелям с него — отвърнах, — а и покупката на модегански лък е далеч отвъд възможностите ми.
Магистърът въздъхна дълбоко.
— Преди, когато изработи онази твоя лампа за крадци, направи нещо лошо по хубав начин. Това не ми хареса. — Той сведе поглед към схемата. — Този път си направил нещо хубаво, но по лош начин. Това е по-добре, но не съвсем. Най-добре е да се правят хубави неща по хубав начин. Съгласен ли си?
Кимнах.
— Някой видя ли те с него? — Той сложи масивната си ръка върху арбалета.
Поклатих глава.
— Тогава ще кажем, че е мой и че си го набавил по мой съвет. Ще го приберем при другото оборудване в Ателието. — Той ме изгледа строго. — И за в бъдеще ще идваш при мен, ако ти трябва нещо такова.
Стана ми малко неприятно, защото възнамерявах да продам оръжието обратно на Слийт, но можеше да е и по-зле. Последното нещо, което исках, бе да се сблъскам със закона на желязото.
— Трето — не виждам в схемата ти да се споменава за златна или сребърна тел — отбеляза той. — Нито пък мога да си представя какво приложение могат да имат те в устройство като твоето. Обясни ми защо си изписал тези материали от Ателието.
