«Никога не се отказвай. Никога не казвай: «Не мога повече…».»
В Обиколка 82 Уошингтън отново зави по питлейна — съвсем навреме за Джейсън. «Аргонавт» беше останал почти без охладителна течност, а магнитните дискове бяха на път да сдадат багажа.
При следващата обиколка Джейсън се шмугна в бокса за зареждане догоре с охладителна течност и нови магнити.
И изведнъж щастието му се усмихна.
Когато влезе в своя питстоп, Айзая Уошингтън още беше в бокса.
Питмашината му беше замръзнала насред работа и старшият му механик трескаво се опитваше ръчно да я издърпа настрана от «Черният куршум».
Джейсън си спомни думите на Скот Сиракюз отпреди няколко дни: «Пистопът е Х-факторът в състезанията по двойки, защото щом спреш болида си, рискуваш никога повече да не тръгнеш».
Което означаваше, че Джейсън си е върнал изгубената преди малко обиколка и в момента са в една и съща.
Джеймс вмъкна «Аргонавт» в питстопа — и установи, че разстроената от предишната си грешка Сали не е разбрала указанията на Бъг по радиото за пълно зареждане.
Беше подготвила питмашината само за доливане.
— О, Джейсън, толкова съжалявам!
— Дай ми каквото си приготвила, защото трябва да тръгваме! — изкрещя той.
Маркучът на Тарантула впръска малко маслиненозелена охладителна течност в резервоара на «Аргонавт» и Джейсън даде газ…
… а Уошингтън остана в своя пит.
«Аргонавт» се понесе по пистата със скоростта на куршум. Сам.
Беше успял да направи почти цяла обиколка, когато «Черният куршум» изхвърча от питлейна — точно навреме — и зае мястото си на пистата веднага след като Джейсън взе последния завой.
Картите рязко се бяха обърнали.
Уошингтън беше прекарал по-голямата част от състезанието, настъпвайки Джейсън по петите, но сега, когато оставаха само 16 обиколки до финала, беше дошъл редът на Джейсън да играе ролята на преследвач.
И въпреки физическото си изтощение Джейсън направи точно това.
През следващите шест обиколки той настъпваше задния спойлер на «Черният куршум», тормозеше го, плашеше го, като се промъкваше встрани и изравняваше нос с болида на Айзая.
Единственото, което можеше да направи Уошингтън, беше да се опитва да остане отпред.
Обаче точно в този момент Бъг направи предупреждение.
Равнището на охладителната течност в резервоарите на «Аргонавт» беше опасно ниско, което от своя страна означаваше, че температурата на магнитните двигатели е опасно висока.
Доливането на Сали се беше оказало недостатъчно. Нямаше да могат да изкарат до края на състезанието. Налагаше се да влязат в пита още веднъж, а това щеше да унищожи преднината, която бяха спечелили, и щеше да превърне състезанието в битка до самия край.
— Ааа! Не мога да го направя! — изрева Джейсън.
Обаче в Обиколка 90 се случи нещо съвсем неочаквано.
Точно когато Джейсън се готвеше да се откаже от преследването, да влезе в отклонението за питлейна и да се сбогува с победата…
… Айзая Уошингтън се отказа.
Накрая на нервите си от непрекъснатите атаки на Джейсън — и без да знае за неговия проблем с охладителната течност — Уошингтън свърна в питлейна, с което позволи на «Аргонавт» да мине пред него и да спечели състезанието.
Тълпата зарева.
Джейсън беше удивен.
Поразяващата умора, която само допреди миг го беше обхванала напълно, се превърна в шок. Току-що беше стигнал до полуфинала!
Когато «Аргонавт» се върна в бокса, магнитните му двигатели на практика вече пушеха.
Сали Макдъф изтича при болида и прегърна Джейсън и Бъг. Започна да се извинява многословно, но Джейсън не искаше да я слуша.
— Сали — каза той, — спри. Аз направих много повече грешки на пистата, отколкото ти тук, а ти винаги ми помагаш да ги поправя. Виж, печелим като отбор и губим като отбор. Повече не мисли за това.
След минути дойде Айзая Уошингтън, а зад него Скот Сиракюз. За изненада на Джейсън Уошингтън му стисна ръката.
— Добро състезание, Чейсър.
— Ти също кара страхотно.
В този момент Айзая Уошингтън погледна Тарантула и видя данните за магнитните дискове и равнището на охладителната течност на «Аргонавт», изписани на компютърния екран. Всички бяха дълбоко в червената зона, малко преди пълното блокиране.
Челюстта на Уошингтън увисна.
— Какво?! Магнитите и охладителната ти течност са били на червено, когато се отказах?
— Ами… да.
— Но… Боже, не… Ти си бил с празни… — Изведнъж погледът му стана леден и подозрителен. — Кой те научи на това?
Джейсън вдигна рамене.
— Господин Сиракюз. В часовете вчера.
— И какво точно ви каза? — настоя Айзая.
Джейсън остави Сиракюз да отговори вместо него.
— Никога не се отказвай — каза учителят им.
Беше три следобед и вече беше дошло време за полуфиналите. Схемата на участниците изглеждаше така:
Дойде краят на подгряването в турнира.
Дойде времето за сериозни надбягвания.
Времето на полуфиналите.
Полуфинали
1-ви полуфинал
Зонора срещу Кришна
Първото състезание на Зейвиър Зонора в турнира беше на практика екзекуция в единайсет обиколки. Полуфиналът му срещу Варишна Кришна беше малко по-удължена версия на същото упражнение.
Състезанието продължи малко по-дълго — 14 обиколки.
След първото си влизане в боксовете в Обиколка 10 младият индиец откри, че е получил два изтощени магнитни диска. Следващата обиколка влезе отново и смяната беше извършена много бързо, но за младия индиец състезанието вече беше свършило.
Зейвиър Зонора не оставяше подобни грешки ненаказани. След четири обиколки надмина Кришна и завърши състезанието, като избави талантливия индийски пилот от страданията му.
Така, след като по време на турнира беше направил само 25 обиколки — продължили общо 25 минути — Черния принц стигна до финала.
Следващото състезание между двойката Джейсън Чейсър и Барнаби Бейкър щеше да определи кой ще се изправи срещу него.
— Нима вече свърши? — попита Джейсън невярващо.
Току-що беше излязъл от душа в задната част на бокса, загърнат в хавлия, и Сали Макдъф го посрещна с новината, че Зейвиър Зонора вече е победил Варишна Кришна и че трябва да са на пистата след десет минути.
— Какво стана с Кришна? — попита той. — Зейвиър е добър, но не чак толкова. Кришна също е твърде талантлив пилот, за да падне само за четиринайсет обиколки.
— Изглежда, са му дали изтощени дискове — обясни Сали. — Тайнственият демон по магнитите отново е нанесъл удар. Побързай, шампионе. Наш ред е.
Джейсън грабна състезателния си гащеризон.
— Олеле, а аз още се съвземам от предишното надбягване.
Двете летящи коли стояха на стартовата решетка, заобиколени от своите старши механици, учители и фенове.
Джейсън погледна кафявия «Локхийд» на Барнаби. Зейвиър Зонора, пресен-пресен от победата си над Варишна Кришна, му даваше някакви съвети, а Зороастро откровено се беше вторачил в Джейсън, опитвайки се да го сплаши психически.
— Пет минути до старта. Всички, освен състезателите, незабавно да напуснат пистата — заехтя от високоговорителите гласът на директора Колдър.
— Бъди нащрек — каза Сали и го тупна по каската за късмет. — Не изпускай от очи това подло копеле. — Обърна се към Бъг и също го потупа по каската. — А ти се грижи за брат си, разбра ли?
Бъг рязко вирна палци пред лицето ѝ.
— Ей, Сали — каза многозначително Джейсън.
Тя се обърна.
— Да?
— Ще победим този тип в бокса.
— И още как — съгласи се тя.
И понечи да си тръгне, но в този момент при «Аргонавт» дойде още някой, който я накара да остане.
Беше Варишна Кришна.
Чернокос, красив, с гладка шоколадова кожа, Кришна беше много учтив и велеречив. Още беше с мокрия от пот състезателен гащеризон. Изглежда, идваше право от колата си, след като беше изгубил срещу Зейвиър.
— Здравейте всички.
— Кришна? — Джейсън се намръщи. — Какво има?
— Един съвет, момче. Както може би вече знаеш, имах проблеми с дисковете. Нека ти кажа какво се случи. Два от дисковете бяха изтощени, когато машината ги монтира на колата ми. Обаче Дураяс, моят старши механик, е проверил всички преди това и всички били наред. Което означава, че в някакъв момент по време на състезанието магнитните ми дискове са били изтощени. След състезанието намерихме това до сандъка с магнитите.
И показа малък подобен на радио уред с големината на кутия за сандвичи.
Джейсън веднага разбра какво е.
Преносим микровълнов предавател. Често се използваше като резервна радиовръзка от отборите и всички много внимаваха да не се окаже близо до магнитните дискове. По простата причина, че когато бе включен, предавателят изсмукваше магнитната енергия от тях.
— Реших да ви предупредя — продължи Кришна и хвърли неодобрителен поглед към Барнаби, Зейвиър и Зороастро. — Не мога да докажа нищо, но Барнаби е от същия отбор като Зейвиър… е, имам предвид твоят старши механик да си отваря очите за нещо подобно.