— Реших да ви предупредя — продължи Кришна и хвърли неодобрителен поглед към Барнаби, Зейвиър и Зороастро. — Не мога да докажа нищо, но Барнаби е от същия отбор като Зейвиър… е, имам предвид твоят старши механик да си отваря очите за нещо подобно.
Джейсън кимна.
— Благодаря, Кришна. Не знаех, че те е грижа.
Макар да беше загубил, Кришна се усмихна и сложи ръка на рамото му.
— Чейсър, не подценявай впечатлението, което направи. Зная, че имаше трудни мигове тук в училището. Обаче трябва да знаеш, че някои от нас се наслаждават да гледат как се състезаваш. Имаш възхитителния навик да се държиш със зъби и нокти чак до края. Реших, че е време да научиш, че имаш приятел.
Кимна, обърна се и си тръгна.
2-ри полуфинал
Чейсър срещу Бейкър
«Аргонавт» и кафявата «Дяволска колесница» стояха един до друг на стартовата решетка.
— Ей, Джейсън, време е да се откажеш! — подвикна Барнаби Бейкър.
Джейсън му отговори само:
— Млъквай и се състезавай!
И се състезаваха в една наистина брутална надпревара.
Пълнокръвно надбягване.
С две думи, Джейсън пилотираше като демон. Но Барнаби беше на ниво и през първите 30 обиколки ставаше дума повече за битка на волите, отколкото за добро каране. Двамата завиваха заедно, летяха един до друг по правите и дори заедно влизаха в боксовете.
През първите 30 обиколки никой от двамата не се опита да влезе във фаза преследване — и тълпите зрители разбраха, че това няма да е преследване, а състезание от 100 обиколки до финала.
Накрая равенството беше нарушено в питстоповете.
След Обиколка 30 Сали вдигна залозите, като започна да връща «Аргонавт» на пистата напълно зареден и със сменени дискове за 8 секунди и веднъж дори за 7 — първият питстоп този ден под отметката 8.
В резултат Джейсън можеше да се радва на непрекъснато нарастваща преднина.
«Аргонавт» започна полека-лека да се откъсва от «Дяволска колесница» и Джейсън вече водеше с цяла четвърт обиколка. Като се имаше предвид развитието на състезанието досега, това щеше да се окаже преднина, която Барнаби нямаше да успее да навакса.
Обаче в Обиколка 75, докато Сали гледаше на монитора как Джейсън профучава по финалната права, една черна фигура се вмъкна в бокса на «Аргонавт» зад нея и постави нещо до комплекта магнитни дискове.
Микровълнов предавател.
Сали така и не видя злосторника. Когато се обърна и започна подготовката за следващия стоп, той беше изчезнал.
След няколко обиколки «Аргонавт» влезе за смяна на магнитните дискове и дозареждане и бързо излетя обратно на пистата. В следващия момент Джейсън осъзна, че новите дискове са боклук.
— По дяволите! — изрева той. — Не сега!
Трябваше да влезе отново за смяна.
Но Барнаби нямаше нужда да го прави.
«Аргонавт» влезе в питстопа, а «Дяволска колесница» профуча напред и само за две обиколки преднината на Джейсън се стопи, а Барнаби излезе с половин обиколка напред. При оставащите само 19 обиколки до края Джейсън едва ли щеше да успее да навакса.
За жалост на Чейсър преднината на противника му се оказа прекалено голяма. Той отчаяно преследва Барнаби до самия край, но без резултат.
Барнаби запази преднината си и след 100 ужасно оспорвани обиколки пресече линията и си осигури място във финала.
На Джейсън му оставаше само да блъска по волана от яд и да върне «Аргонавт» в бокса.
Беше изхвръкнал от турнира.
«Аргонавт» се върна в бокса…
… и около него се събра огромна тълпа.
Обаче това не беше обичайната тълпа. Беше тълпа от официални лица и учители, включително директорът по състезанията Станислаос Колдър, човекът, който отговаряше за организацията на турнира, и Жан-Пиер Леклерк, който беше направил едно от редките си посещения във ВИП тентата.
А по средата на всички тези хора стоеше Сали Макдъф със скръстени ръце — и изглеждаше адски доволна от себе си.
Джейсън се измъкна от «Аргонавт» и се намръщи. След три надбягвания беше уморен до смърт и единственото, което искаше, беше душ и легло.
— Сали — попита той, — какво става?
Сали се обърна към него и се усмихна.
— Не си сваляй още каската, мой млади и талантливи приятелю — още не сме извън играта.
— Какво искаш да кажеш?
— Съдиите проверяват видеозаписите — обясни Сали. — Ела и виж сам.
Официалните лица наистина гледаха два монитора: те бяха свързани с двете видеокамери, монтирани в бокса на «Аргонавт»; а мониторите бяха онези, които Скот Сиракюз беше сложил, за да може Сали и момчетата да се видят как действат. Сега на единия се виждаше ясна черно-бяла картина от бокса на «Аргонавт»: на нея Сали работеше по Тарантула по време на полуфинала срещу Барнаби. Компютърният екран показваше всички жизненоважни статистики от състезанието, от които се разбираше, че картината е от Обиколка 75, състезателно време 37:30 минути.
Сали се премести в края на екрана и надникна в питстопа и когато го направи, една черна фигура се промъкна в бокса на «Аргонавт» зад гърба ѝ и бързо остави преносим микровълнов предавател до купчината с магнитни дискове.
Когато започна да се измъква, черната фигура несъзнателно погледна нагоре — лицето ѝ се озова право срещу камерата — и всички видяха кой е това.
Гуидо Моралес.
Старши механикът на Барнаби Бейкър.
— Господи… — възкликна някой.
— Господа! — провикна се директорът по състезанията. — След десет минути свиквам извънредно прослушване в залата за пресконференции. Моля господата Бейкър и Гонзалес да бъдат предупредени, че присъствието им е наложително. Налага се да отговорят на някои въпроси.
След трийсет минути прослушването беше завършило.
Пред лицето на съкрушителните видеодоказателства на Сали, на които се виждаше как Моралес поставя магнитния предавател до дисковете за «Аргонавт», за да ги изтощи и да принуди Джейсън да влезе отново в пита, Барнаби Бейкър беше дисквалифициран и победата му беше анулирана.
Колдър беше особено остър в оценките си.
Каза, че ако зависело от него, Барнаби и Моралес щели да бъдат изхвърлени от спортното училище за толкова безчестно поведение. Обаче по молба на техния учител Зороастро, който твърдеше, че това е случайна постъпка, отчаяно действие в разгорещеността на състезанието, спаси задниците им и те трябваше да понесат само унижението да бъдат лишени от победата.
След това изявление дойде ред на съобщението, което 250 000 хиляди зрители посрещнаха с възторжени викове и ръкопляскания.
«Аргонавт» щеше да се състезава на финала.
На излизане от залата за пресконференции директорът по състезанията каза на Джейсън:
— Господин Чейсър, финалът е след двайсет минути. Ще се видим на стартовата решетка.
— Ще бъдем там навреме, сър — отвърна Джейсън.
И закрачи към боксовете. Сали тръгна в крак с него, усмихната като сфинкс.
Джейсън я погледна отстрани.
— Защо се хилиш така?
Тя само повдигна вежди.
— Не си включвала камерите по време на другите състезания, нали? — попита Джейсън.
— Да. Не съм.
— Обаче за полуфинала си ги включила?
— Да. След онова, което каза Кришна, реших, че няма да е зле да вземем известни предпазни мерки. — За миг замълча. — Джейсън, ти се състезаваш с конкурентите на пистата, но аз също се надпреварвам с тях — в бокса. Бях решена да ги победя. И го направих. Това беше най-доброто ми състезание досега и аз нямаше да позволя на някой да ни прецака с изтощени магнитни дискове.
Джейсън я погледна. По свой начин Сали Макдъф беше не по-малко горда и решителна от него.
Той кимна.
— Да, Сали, ти наистина си голяма работа.
Следващите двайсет минути отминаха като миг.
Слънцето вече залязваше и огромната писта и заливът бяха окъпани в мека оранжева светлина. Изведнъж блеснаха прожекторите.
Тълпите по трибуните шумяха развълнувано.
От схемата за участие се виждаше, че денят е минал във вълнуващи надбягвания:
Обаче сега всичко се свеждаше до едно състезание и двама състезатели: Зейвиър Зонора и Джейсън Чейсър.
Двамата просто не можеха да са по-различни.
Зейвиър — с помощта на бай в първия кръг и двете леки победи в четвърт и полуфинала — беше завъртял само 25 обиколки за целия ден.
А Джейсън беше последният състезател, успял да се класира за турнира, и беше участвал в трите най-изтощителни сблъсъка през този ден. По време на тези състезания, две от които продължиха пълни 100 обиколки, беше навъртял удивителните 290 обиколки, които се равняваха на 2 часа и 20 минути състезателно време.
Двете коли застанаха на стартовата решетка.
«Острие на скоростта» и «Аргонавт».
Кола №1 и Кола №55.
Тълпите се умълчаха.
Дори спонсорите във ВИП тентата оставиха чашите шампанско, за да гледат.
Това беше големият миг.
Финалът.
Финал
Зонора срещу Чейсър
