Джейсън и Бъг се измъкнаха от кабината, свалиха каските от потните си глави — и веднага се озоваха в прегръдките на Сали Макдъф и гордите им родители.
— Джейсън Чейсър, ти си голям куражлия и великолепен състезател! — възкликна Сали. — Смятах, че ще те глътне още през първата фаза на преследване.
— Аз също — включи се Хенри. — Девет обиколки! Успя да я отбиваш в продължение на девет обиколки! Никога не съм виждал подобно нещо! Как успя да го направиш?
Джейсън хвърли кос поглед към Скот Сиракюз, който бе застанал наблизо.
— Никога не се отказвай! Никога не казвай: «Не мога повече».
Родителите на Джейсън се задоволиха с това обяснение и ги оставиха с Бъг да се стоварят на столовете си в дъното на бокса.
Сиракюз дойде при тях, огледа ги — Джейсън и Бъг бяха изтощени, косата им беше мокра от пот и чорлава…
… и се усмихна.
— Добро състезание, момчета. Много добро. Господин Чейсър, от дълго време не бях виждал пилот да запазва подобно самообладание.
— Благодаря, сър — отговори Джейсън.
— Вземете душ и си починете. Следващият рунд ще настъпи по-бързо, отколкото предполагате, и трябва да сте свежи за него.
След десет минути Джейсън излезе от своя душ в бокса — точно навреме, за да види как Ериъл разговаря оживено с Фабиан.
Всъщност говореше само тя.
Той се отдалечаваше — и не само това, но махна пренебрежително с ръка на сълзливите ѝ молби.
Ериъл остана сама в бокса си, с обляно в сълзи лице.
Джейсън знаеше какво става. Снощи Ериъл беше отишла в стаята на Фабиан — той не искаше да мисли за онова, което се е случило там — а сега беше изгубила още в първия кръг на турнира и франсето вече не искаше да знае за нея.
Сега, докато я гледаше вторачено, Джейсън изпита съчувствие към нея. Снощи тя беше дала нещо на Фабиан — част от себе си, но по твърде сбъркани причини, а той просто се беше възползвал от нея…
В този миг Ериъл се обърна и го видя.
Стояха от двете страни на питлейна и безмълвно се гледаха.
Джейсън не отклони очи. И не възнамеряваше да го прави. Ериъл беше тази, която се обърна и изчезна в бокса.
— Съжалявам, Ериъл — прошепна той в празното пространство, — но на пистата няма приятели.
Турнирът продължаваше с неотслабваща сила, а карнавалната атмосфера се засилваше още повече. Между състезанията свиреха рок групи, а под тентите за ВИП гостите спонсорите и представителите на спортното училище сключваха сделки, стиснали чаши шампанско.
От първите шест надбягвания това на Джейсън и Ериъл се оказа най-дълго. Останалите бяха по-къси, без толкова напрежение, и бяха спечелени главно заради катастрофи или грешки при питстопа. Никоя от двойките дори не се доближи до повратните 50 обиколки, да не говорим за 100.
След завършването на първия рунд класирането в турнира изглеждаше по следния начин:
Вторият кръг, или четвъртфиналът, обещаваше някои интересни сблъсъци и не разочарова публиката.
Четвъртфинали
1-ви четвъртфинал
Зонора срещу Уонг
Зейвиър Зонора, начело в ранглистата, се появи за пръв път на пистата в първото състезание от четвъртфинала. И показа на всички защо точно той е фаворит в турнира.
Беше чисто и просто безмилостен срещу съотборника на Джейсън Хорейшо Уонг.
Карането му по пистата с форма на осмица беше безпогрешно. Не правеше завой на повече от сантиметър от оптималната линия и за осем обиколки се озова на една трета обиколка преди Уонг.
Точно тогава Уонг влезе в бокса — огромна тактическа грешка, каза Бъг на Джейсън; човек не влиза в питлейна, когато е толкова назад — и изведнъж Зейвиър се озова върху му като екзема.
Черното «Острие на скоростта» изведнъж се извиси зад колата на Уонг като огромен лешояд — Хорейшо започна да се защитава, затваряше всяка пролука, но се паникьоса и трудно се оправяше с джойстика.
Зейвиър направи няколко лениви лъжливи атаки отляво, а после, в Обиколка 11, профуча лесно покрай Уонг от вътрешната страна и състезанието свърши още преди да е започнало.
То се оказа най-краткото до този момент. Някои го сравниха с игра на шах, където майсторът в пет хода дава мат на новака. Други твърдяха, че това си е направо екзекуция на по-слаб пилот от майстор в занаята.
Късата битка привлече вниманието дори на събраните спонсори.
Зейвиър Зонора беше много, много добър. И беше стигнал до полуфинала, без дори да се изпоти.
2-ри четвъртфинал
Кортес срещу Кришна
Напрегнато и трудно състезание между талантливия, но непредсказуем мексикански пилот Хоакин Кортес и класирания под №4 в ранглистата много талантлив 18-годишен състезател от Индия Варишна Кришна.
Състезанието беше спечелено от индиеца в Обиколка 74 по време на шестата фаза преследване.
3-ти четвъртфинал
Шумахер срещу Бейкър
Всички бяха единодушни, че това състезание е нагледен пример за жестокостта в надбягванията по двойки.
Германецът Шумахер водеше през цялото състезание. Влизанията му в питстопа бяха великолепни — всичките за не повече от 8 секунди — и след това той се изстрелваше на пистата като куршум.
До Обиколка 50 вече си беше осигурил солидна преднина от половин обиколка пред Бейкър и всички коментатори бяха сигурни, че след поредното влизане в боксовете с нови магнитни дискове той ще дръпне напред.
Обаче при този стоп питмашината на Шумахер неочаквано замръзна насред работа.
Системна грешка.
И докато старшият механик на Шумахер ругаеше и се опитваше да стартира наново компютъра, Барнаби Бейкър се носеше по пистата, сам, с полуизразходвани двигатели, и надмина Шумахер по най-баламския начин, докато той висеше в бокса. Така спечели състезанието, което никой не очакваше от него, защото всички бяха на мнението, че не заслужава.
Но всички се съгласиха, че при състезанията по двойки е така.
Оставаше още един четвъртфинал и тълпата зашумя в очакване.
Публиката знаеше, че двамата състезатели се обучават при един същ преподавател — това винаги беше гаранция за интересно надбягване.
Обаче всички в училището знаеха, че има и нещо друго: Айзая Уошингтън презираше дълбоко своя млад съотборник — смяташе го за прекалено самонадеян.
Сцената беше готова.
Колите заеха местата си в стартовата решетка.
4-ти четвъртфинал
Уошингтън срещу Чейсър
Надбягването между Уошингтън и Чейсър беше направо наелектризиращо.
За разлика от повечето състезания до момента, в това имаше чувство. Тълпата усети напрежението във въздуха, докато двете коли заемаха местата си в решетката и Айзая Уошингтън се вторачи гневно в Джейсън и Бъг.
Дойде стартът и те се стрелнаха по пистата, състезанието се развиваше при шеметна скорост, с многократна смяна на водачеството и смели надминавания, които караха тълпата да крещи и ръкопляска.
След 20 обиколки нищо не се беше променило. Водачеството се сменяше след всяко спиране в бокса.
Обиколка 40 — по настояване на Бъг Джейсън пропусна едно влизане в пита и в продължение на три обиколки преследваше противника си, но Уошингтън отбиваше решително всички опити да бъде надминат. След това той самият се впусна да преследва Джейсън, но неговият опит също се провали.
И тогава в Обиколка 57 — грешка!
В тази напрегната обстановка беше само въпрос на време някой да допусне грешка и тя се оказа дело на човека, от когото най-малко се очакваше нещо подобно — Сали Макдъф.
Беше нехарактерна за нея грешка на новак — в стремежа си да координира добре идващия питстоп, Сали неволно смеси използвани и нови магнитни дискове и захрани Тарантула с вече използвани, за да бъдат монтирани на «Аргонавт».
Стопът завърши, Джейсън даде газ, за да излезе от питлейна, но на мига разбра, че нещо не е наред. Не разполагаше с пълна мощност.
Това се оказа скъпа грешка.
Защото «Аргонавт» трябваше отново да влезе в бокса — още на следващата обиколка.
— Джейсън, ужасно съжалявам! — проплака Сали, докато Тарантула сменяше дисковете. — Вината е изцяло моя.
— Не се тревожи за това! — извика Джейсън. — Просто гледай да се върнем бързо на трасето.
След секунди отпраши към пистата…
… и изведнъж се озова на сантиметри пред «Черният куршум» и ненаситната му паст. Вече изоставаше с цяла обиколка и трябваше да лети за живота си: Уошингтън беше с нови дискове, пълен с охладителна течност резервоар — и според Бъг очите му били смъртоносни.
Обаче Джейсън не се предаваше. Караше здраво. Съсредоточаваше се с мрачна решителност.
Първата фаза преследване премина във втора, а тя в трета. Когато се налагаше влизане в бокса, Джейсън можеше да го прави само след Уошингтън, защото другото би означавало да се признае за победен.
