До голяма степен вината беше на класирания на 13-о място пилот Карло Мартинес, който в опита си да избегне елиминацията направи опит да надмине класирания на 12-о място Хелмут Райце с неговото «Порше».
Както и да се погледне място нямаше, но въпреки това Мартинес се опита — Лудостта на Мастърс — и стрелна своя «Боинг» от вътрешната страна на сребристото «Порше» на Райце, щом влязоха в последната обиколка.
Резултатът беше поразителен и не по-малко трагичен.
Мартинес закачи Райце, двете коли се завъртяха, но не преди третия следващ ги болид, «Дженеръл Мотърс» на Брук Питърс, да се блъсне с пълна скорост в тях. Питър и неговият навигатор катапултираха секунда преди колата им да изчезне в огнено кълбо.
И трите коли рухнаха на пътя, овъглените им останки се посипаха от двете страни на последния завой.
В този момент «Аргонавт», изоставен като вече умрял на последното място, просто мина край тях, наклони се и зави в Пето авеню, разсече черните стълбове дим, които се издигаха от останките, и прелетя над финалната линия — последната кола, която да я пресече в Състезание 1, но вече на безопасното 12-о място.
Благодарение на чистия си късмет, на това, че продължи, когато всичко изглеждаше загубено, Джейсън попадна в Състезание 2!
Ню Йорк Сити, САЩ (четвъртък)
След суперспринта «Либърти»
Веднага след края на суперспринта «Либърти» огромни таблици с класирането щръкнаха из града: над старт/финала на Пето авеню на Таймс Скуеър, на Бруклинския мост и на още стотици други места.
Таблицата с класирането в челото изглеждаше така:
Докато Джейсън се беше борил на опашката на групата, в челото се беше разиграла люта битка между Алесандро Ромба и двамата фирмени пилоти на «Рено» — Фабиан и Етиен Труво. Накрая Ромба беше успял да удържи атаките на двамата французи и вече беше спечелил 10 точки, правейки още една крачка към Златния голям шлем.
Пилотите на последните четири места, които отпаднаха, бяха маркирани в червено — елиминирани.
След следващото състезание щяха да отпаднат още четирима.
Тази нощ Джейсън си легна едновременно изтощен и развълнуван. Вярно, беше последен в таблицата с класирането, обаче хранеше големи надежди за състезанието утре — защото беше състезание на вратички — неговата и на Бъг специалност.
Докато спеше, цяла армия работници се заеха да преустрояват Ню Йорк: да издигат сводести вратички и извисяващи се прегради в подготовка на Манхатънското състезание на вратички.
Ню Йорк Сити, САЩ (Петък)
В петък утрото завари улиците на Ню Йорк Сити призрачно пусти. По широките булеварди не се виждаха коли, таксита и камиони — днес движението на превозни средства беше забранено.
По улиците бяха издигнати високи метални арки — вратички за състезания — общо 250.
Също така десетки от градските улици бяха запушени с високи временни стоманени прегради, които ги превръщаха в задънени.
Остров Манхатън беше превърнат в лабиринт.
Всяка година разположението на нюйоркските улици се променяше — три минути преди старта състезателите и навигаторите получаваха карта с разположението на всички вратички и задънени улици.
Както при всички състезания на вратички, най-отдалечената струваше 100 точки, а най-близката — 10. След като никой състезател не би могъл да премине през всички вратички в рамките на отпуснатото време, това се оказваше битка на стратегии — кой ще подбере най-подходящия маршрут.
Времевата граница на състезанието беше 3 часа.
Наказанието за по-късно пресичане на старт/финала беше жестоко: 2 точки за секунда.
Тоест ако закъснееш една минута, губиш солидните 120 точки.
Освен това Манхатънското състезание на вратички беше единствената от надпреварите във веригата «Мастърс», в която действаше правилото за финиширане «кола през финалната линия». За това състезание «пилот през финалната линия» не беше достатъчно добро правило — цялата кола трябваше да се върне и да пресече финала.
Посланието беше кристално ясно: излез, мини през колкото може повече вратички и се върни навреме.
Рано в петък сутринта Джейсън пристигна в района с боксовете на Пето авеню.
Тъй като беше нервен, спа на пресекулки и се събуди ужасно рано — в 4:30, затова реши да слезе при боксовете и да поработи върху «Аргонавт».
Докато надничаше в задната дюза, един глас зад него го накара да подскочи:
— Ооо, здравей, здравей. И това ако не е младият Джейсън!
Беше Рави Гупта, малко зловещият индиец, когото Джейсън бе срещнал в Италия и за когото по-късно беше разбрал, че е един от водещите букмейкъри.
Гупта стоеше на няколко метра от него, притиснал молитвено длани. Беше се появил изневиделица, сякаш се бе материализирал от нищото.
— Какво правите тук? — попита Джейсън. — Този район е затворен за външни лица.
— Ооо, Джейсън, аз отдавна съм замесен в състезанията, така че не съм външно лице — хитро обясни Гупта. — Познавам много хора.
— Какво искате?
Гупта бързо вдигна ръце.
— Аз? О, Джейсън, нищо. Нищичко. Мисля, че вчера извади късмет. Ооо, извади голям късмет с катастрофата на последния завой.
— Състезанието не е свършило, докато и последният не пресече финала — предпазливо отговори Джейсън.
— О, да, да. Колко вярно — закима Гупта. — Обаче сега вече е факт, че си в Състезание 2 — състезание на вратички, а всички знаят колко обичаш такива надпревари. Сега чувстваш ли се уверен?
Джейсън се намръщи. Струваше му се, че Гупта се опитва да измъкне информация от него. Или да разузнае как се чувства, за да прецени как ще се състезава през деня и да промени залозите.
Беше осъзнал твърде късно, че Гупта беше правил точно това в Италия.
Усмихнат, индиецът заговори:
— Наслаждаваш ли се на новия и подобрен «Аргонавт»? Трябва да кажа, че прилича на кукличка.
— Страхотен е — отговори Джейсън.
Някъде се блъсна врата. Джейсън се обърна и видя служител от охраната да крачи по питлейна. Обърна се, за да продължи разговора с Гупта…
… и установи, че индиецът е изчезнал. Като привидение.
Също толкова тихо и внезапно, както се беше появил.
Джейсън се смръщи.
— Ама че работа…
Вече бе 8 сутринта и в Ню Йорк Сити отново валеше дъжд от конфети. Градът беше наводнен от зрители.
Хората се трупаха по улиците, навеждаха се от прозорците на офиси, излежаваха се на шезлонги по покривите. Огромни тълпи се бяха събрали около двете най-скъпи вратички — «Аркадата» в най-северната част на острова и в края откъм Бруклин на дългия тунел «Бруклин-Батъри». Всички те се надяваха, че точно тази ще е годината, когато някой състезател ще мине и през двете.
Обаче най-голямата тълпа беше разположена от двете страни на Пето авеню: едно многоглаво множество, което се простираше от Нюйоркската библиотека на 42-ра улица по протежение на Пето авеню и четирилентовия старт/финал в края му, който беше разположен в подножието на небостъргача «Емпайър Стейт» на пресечката с 34-та улица.
Декорите бяха подредени.
Тълпата беше готова.
Състезанието щеше да започне в 9:00.
Ню Йорк Сити, САЩ (Петък)
Състезание 2: Манхатънско състезание на вратички
12 състезатели. 250 вратички. 3 часа.
08:59
Дванайсетимата състезатели, продължаващи в сериите Мастърс, стояха на местата си на квадратния старт/финал, обърнати към четирите посоки на света — първоначалните им стартови посоки, определени чрез жребий.
Голямата стрелка показа 90:00 — бам — и светофарът светна зелено.
Започваше се.
Джейсън беше изтеглил място, гледащо на изток — най-търсени бяха гледащите на север, след като най-важната област за реализиране на точки се намираше в средата на северната част на острова. Докато състезателите полетяха на изток и после завиха на север, Джейсън, по нареждане на Бъг, се завъртя на 360 градуса и полетя на юг по Пето авеню и към южната половина на острова.
Обаче и един друг състезател пое на юг, следваше Джейсън отблизо.
Фабиан.
И докато Джейсън летеше на юг и профуча през живописните вратички пред парка при Уошингтън Скуеър и паметника на Световния търговски център и Уолстрийт, стана ясно, че Фабиан не го е последвал просто на юг.
Фабиан го следваше навсякъде!
Всеки път, когато Джейсън завиваше към нова вратичка, Фабиан завиваше след него.
— Мамка му, Бъг! Лепнал ни се е като опашка! Не се доверява на собствения си навигатор и използва нашия състезателен план.
В състезанията на вратички «опашката» не беше нещо непознато (в Южното полукълбо му викаха «репей»). Технически беше в рамките на правилата, но същевременно се смяташе за евтин и подлярски начин да се състезаваш.
По целия път към Манхатън тълпите приветстваха «Аргонавт»…
