По целия път към Манхатън тълпите приветстваха «Аргонавт»…
… виковете се превръщаха в дюдюкане и освиркване, когато частица от секундата по-късно се показваше пурпурнозлатистият «Марсилски сокол».
През още вратички в югозападния ъгъл на острова. Всеки път, когато «Аргонавт» профучаваше през вратичка, вратичката даваше остър електронен сигнал:
Бип! Бип! Бип!
Състезателният план на Бъг беше почти съвършен — съставен така, че да минат през възможно най-много вратички, носещи много точки, като пропускат онези, които не възнаграждават равностойно пилота за положените усилия.
Същевременно целият маршрут беше измислен така, че да държи Джейсън в близост с боксовете за нужните смени на магнитни дискове и дозареждане с охладителна течност.
Точно когато часовникът отброи първия час от състезанието и Джейсън влезе за втори път в бокса, «Аргонавт» беше натрупал невероятните 750 точки и оглавяваше класирането!
За съжаление, тъй като го следваше навсякъде, Фабиан имаше същия брой точки и двамата си деляха водачеството.
Но в този момент Джейсън направи нещо неочаквано.
Потегли отново на юг, но този път по свръхбързия маршрут по «Франклин Делано Рузвелт». Беше се насочил към тунела «Бруклин-Батъри». И към вратичката, снасяща 100 точки, в другия му край.
Фабиан видимо се поколеба дали да го последва, но накрая реши отново да му стане опашка.
Впоследствие това се оказа много умен план — да се захванеш с тунела, докато магнитните ти двигатели са с максимална мощност, резервоарите са пълни с охладителна течност и няма какво да те разсейва.
Без да намалява, «Аргонавт» се гмурна в тунела, следван от «Марсилски ястреб».
Минута по-късно Джейсън излезе в обръщалото в другия, бруклинския край на дългия тунел и беше посрещнат от рева на събраните тълпи; зави, наклони се почти вертикално, мина на скорост през вратичката…
Бип!
… и влезе с рев в тунела, за да поеме по обратния маршрут.
Обаче докато Джейсън плячкосваше точките на южните райони, другите напредваха добре в северната част на острова.
Първи между тях бяха двамата пилоти на ВВС на САЩ: Карвър и Левицки.
Те бяха специалисти по състезания на вратички, а освен това ВВС на САЩ се гордееха със способността си да навигират всеки курс по най-резултатен начин.
Говореше се, че навигаторите на Карвър и Левицки всеки ден са тренирали по десет часа на най-съвременни симулатори за компютърна навигация, така че най-рационалното планиране на състезателния маршрут се беше превърнало едва ли не в тяхна втора природа.
Обаче, когато завърши първият час от състезанието и стана ясно, че със своите 740 точки двамата изостават с десет от Джейсън и Фабиан, тълпите и коментаторите направо полудяха.
Телевизионните коментатори с помощта на своите компютри за планиране на маршрути веднага започнаха да анализират възможните състезателни планове на Джейсън, като се основаваха на досегашния му курс.
— Ха! — възкликна един. — От старта Джейсън пое на юг, а всички останали полетяха на север. Сега се връща на север, където улиците вече не са толкова задръстени с други състезатели и по маршрута си трупа вратички с по 20 точки печалба… Току-що се прехвърли на булевард «Хенри Хъдсън» и продължава на север. Къде ли може да отива? Окей, ето, излиза компютърната оценка на неговия план… какво прави той, по дяволите?!
Същото се случваше и в останалите студия на спортните канали. Шокираните коментатори бяха видели плана на Бъг.
— Не е възможно!
— Не може да е истина!
— Вероятно има някаква грешка!
— Не, няма грешка… Мили боже, този маршрут ще го върне при старт/финала с много точки и с лекота ще спечели първото място! Господа, според състезателния план, който състави нашият компютър, Джейсън Чейсър, популярният млад пилот в Кола №55, се е насочил към Аркадата. Тръгнал е да вземе още 100 точки! И ако успее да го направи, тогава, пак според нашите изчисления, ще спечели и състезанието!
Състезателно време: 1 ч. 30 мин.
В средата на състезанието таблицата с класирането изглеждаше така:
Джейсън пилотираше добре — бързо и безкомпромисно — но Бъг беше този, който участваше в състезанието на живота си. Беше се разчуло за неговия състезателен план и всеки фен на ФЛК в Ню Йорк беше на нокти дали е възможно «Аргонавт» да направи двойния удар и да спечели състезанието?
Обаче Фабиан ги следваше неотстъпно.
А в южната част на трасето двамата пилоти от ВВС на САЩ също добре трупаха точки. Освен това всички знаеха, че Алесандро Ромба, световният шампион, буквално мрази състезания с вратички — той щеше да е доволен, ако успее да запази петото си място.
На други места се случваха други неща.
Когато състезанието навлезе в последния си час, пилотите започнаха да изпадат в отчаяние, което ги караше да поемат по-големи рискове, да взимат завоите по-безразсъдно — ако два летящи болида стигнат до едно и също кръстовище от различни посоки, можеше да стане катастрофа.
Точно такава катастрофа извади от състезанието китайския пилот Ау Чоу. Той беше на седмо място, когато изскочи с висока скорост от Сентръл Парк точно в момента, когато един от движещите се на последно място — американецът Дан Рейн с неговия «Боинг-Форд» — се стрелна по Пето авеню, за да завие в питлейна.
Двете коли се сблъскаха под прав ъгъл. Рейн мина драматично през носа на Чоу и напълно го откъсна, като за малко не отряза и краката на китайския пилот.
Рейн се отърва със смачкана предница, но въпреки това успя да се довлече до боксовете. За Чоу състезанието приключи и след като беше спечелил само 2 жалки точки в Състезание 1, участието му в сериите Мастърс също завърши.
Състезателно време: 2 ч. 45 мин.
— Харесвам стила ти, Бъг! — изкрещя Джейсън.
«Аргонавт» се носеше по Ривърсайд Драйв, като от време на време се стрелваше навътре в сушата, за да обере няколко 40-точкови арки в Горен Уест Сайд — а Фабиан през цялото време го гонеше по петите.
— Всички те мислят за мъничко свито момченце, но аз винаги съм подозирал, че си търсач на славата — продължи Джейсън. — Само ти можеш да измислиш състезателен план, с който не само се печелят точки, но и се пише история.
Бъг отговори с три думи.
Джейсън кимна.
— Смърт или слава. Прав си, брат ми.
Стрелнаха се към Аркадата. Сега състезанието им беше уравнение от разстояние и време.
Стоточковата Аркада беше най-отдалечената от старт/финала вратичка в състезанието, а им оставаха още 15 минути състезателно време.
Бъг беше изработил плана си добре. Беше планирал всичко до секундата.
Все още обаче оставаше проблемът с Фабиан.
Колкото и да се опитваше, Джейсън не можа да се отърве от опашката си.
Лукавото франсе не се отделяше от задния му спойлер и копираше блестящата стратегия на Бъг — без съмнение екипът му го беше информирал от бокса, че е печеливша.
Джейсън на няколко пъти се опита да се измъкне на французина в лабиринта от улички в Горен Уест Сайд, но безуспешно.
Точно когато часовникът на състезанието сочеше 15 минути до края, а Джейсън беше поел курс към Аркадата, Фабиан го освободи от тая грижа.
Или беше изгубил самообладание, или екипът му беше предал по радиото нов план — повечето наблюдатели сметнаха, че просто си е изпуснал нервите.
Каквато и да беше причината, Фабиан излезе от Ривърсайд Драйв, зави надясно и пое обратно към градския център, защото не беше готов да поеме риска да лети нагоре чак до Аркадата: затова предпочете да трупа точки от по-ниско оценени вратички и да се върне в рамките на 3 часа състезателно време.
«Аргонавт» продължи на север, вече сам.
На север към Аркадата.
Джейсън стискаше здраво волана. Минутите отлитаха.
Точно два часа и петдесет минути след началото на състезанието «Аргонавт» нахлу с рев в Аркадата, а тълпите започнаха радостно да правят мексиканска вълна, когато профучаваше покрай тях — и бип! — мина през вратичката под нея и получи 100 точки.
— Уха! — изкрещя Джейсън.
Бъг изпищя от радост.
— Браво на нас — каза Джейсън. — Е, време е да се връщаме.
Състезателно време: 2 ч. 52 мин.
Свръхпредпазливите състезатели вече пресичаха старт/финала — завършваха състезанието цели осем минути преди официалния му край, решени да запазят трудно спечелените си точки, за да избегнат наказанието за закъснение. Защото в състезанията с вратички човек никога не знаеше…
Според плана на Бъг връщането им трябваше да е бързо и просто.
Трябваше да се стрелнат на юг до западната част на Сентръл Парк, след това да продължат покрай границата на парка, след това да излязат на Бродуей, който се пресичаше с центъра — откъдето щяха да минат през няколко лесни 10-точкови вратички, преди да излязат на 42-ра улица в посока Пето авеню.
Всичко вървеше по план, докато в самия край на Сентръл Парк двете рена на Фабиан и Етиен Труво не се материализираха сякаш от нищото и не заеха позиция от двете страни на «Аргонавт».