задейства летхани в теб, това е голямо постижение от негова страна. — Вашет се наведе
напред със сериозен вид и добави: — Част от проблема е твоят език. Атуранският е много
конкретен език. Той е твърде точен и директен. Нашият език е богат на значения, които са
загатнати и завоалирани, затова за нас е по-лесно да приемем съществуването на неща,
които не могат да бъдат обяснени. Най-голямото от тях е летхани.
— Би ли ми дала пример за друго такова нещо освен летхани? — попитах аз. — И моля
те, не казвай „тъжен“, защото направо ще обезумея.
Тя се замисли за момент.
— Любовта е такова нещо. Знаеш какво е тя, но не можеш да го обясниш както трябва.
— Идеята за любовта е наистина неуловима — признах аз. — Тя се изплъзва, също както
и представата за справедливост, но за нея може да бъде дадено определение.
— Направи го тогава, мой умни ученико. — В очите ѝ проблеснаха искри. — Разкажи ми
за любовта.
Замислих се — в началото за кратко, а после по-задълго.
— Нали разбираш колко лесно ще бъде за мен да открия недостатъците на всяко
определение, което дадеш — ухили се Вашет.
— Любовта е готовността да направиш всичко за някой друг — казах аз, — дори и в твоя
собствена вреда.
— В такъв случай по какво се различава от дълга и верността? — попита тя.
— Освен това тя е съпроводена и с физическо привличане — добавих аз.
— Дори и майчината любов?
— В този случай е съчетана с изключителна привързаност — поправих се аз.
— А какво точно имаш предвид с „привързаност“? — попита тя с влудяващо
спокойствие.
— Това е… — не довърших аз, напрягайки ума си да измисля как да опиша любовта, без
да прибягвам към други, също толкова абстрактни термини.
— Такава е природата на любовта — заяви Вашет. — Ако се опиташ да я опишеш, само
ще подлудиш една жена. Това е причината за несекващите писания на поетите. Ако някой
можеше да я опише подробно върху хартия, то на другите щеше да им се наложи да оставят
перата си. Но това не може да бъде направено. — Тя вдигна пръст. — Само глупакът може
да твърди, че няма такова нещо като любовта. Разбираш го в мига, когато видиш двама млади
да се гледат един друг с навлажнени очи. Там любовта е в такова изобилие, че можеш да я
намажеш върху филия хляб и да я изядеш. Откриваш я и когато видиш майка с детето ѝ.
Разбираш какво е тя, когато усетиш тръпката ѝ в стомаха си. Дори и да не можеш да я
опишеш с думи. — Вашет направи триумфален жест. — Същото е и летхани. Но тъй като то
е по-всеобхватно, е по-трудно да го посочиш с пръст. Затова са въпросите. Задаването им е
като да попиташ едно момиче за момчето, което харесва. Отговорът може и да не включва
самата дума, но въпреки това разкрива дали в сърцето на момичето има любов или не.
— Как може отговорите ми да разкрият познаването на летхани, след като аз всъщност
не знам какво е то? — зачудих се аз.
— Ти очевидно разбираш летхани — отвърна тя. — То е дълбоко вкоренено в теб. Твърде
дълбоко, за да можеш да го видиш. Понякога така е и с любовта. — Вашет ме потупа по
челото. — Що се касае до този „въртящ се лист“, чувала съм за подобни неща, практикувани
от други пътища. Не ми е известна атуранска дума, с която да мога да го нарека. То е като
кетан за ума. Упражнение, което правиш с мислите си, за да ги тренираш. — Равнодушно
махна с ръка. — Така или иначе, това не е опит за измама, а е начин да разкриеш онова,
което е скрито в дълбините на съзнанието ти. Фактът, че сам си го открил, е доста
забележителен.
— Прекланям се пред мъдростта ти, Вашет — кимнах към нея аз.
— Прекланяш се пред необоримата ми правота. — Тя плесна с ръце. — А сега, има
много неща, на които трябва да те науча. Ала тъй като все още те боли от ударите с пръчка,
нека пропуснем упражняването на кетан. Вместо това ми демонстрирай познанията си по
адемски. Искам да чуя как ще нараниш очарователната ни реч с грубия си варварски език.
* * *
През следващите няколко часа научих много за адемския език. Беше приятно да задавам
подробни въпроси и да получавам ясни и точни отговори. След цял месец жестикулиране и
чертане в пръстта да се уча от Вашет беше толкова лесно, че направо ми се струваше
непочтено да го правя.
От друга страна, тя ми даде ясно да разбера, че моят език на жестовете е смущаващо
недодялан. Можех да кажа каквото искам, но в най-добрия случай езикът ми беше като на
някое бебе, а в най-лошия — приличаше на празнодумството на побъркан.
— В момента ти говориш така. — Тя се изправи, размаха ръце над главата си и посочи
към себе си с двата палеца. — Искам да се бия добре — усмихна се широко и насила — с
меч! — Потупа се по гърдите с юмруци и след това скочи във въздуха като възбудено дете.
— Хайде сега — смутено казах аз, — не съм чак толкова зле.
— Не си много далеч от това — сериозно ме увери Вашет, докато сядаше на пейката. —
Ако беше мой син, нямаше да ти позволя да излезеш от къщи. Като мой ученик това е
приемливо само защото си варварин. Все едно Темпи е донесъл куче, което може да свирка.
Това, че свиркаш фалшиво, не е толкова важно. — Тя се престори, че се готви да се изправи.
— Като стана дума за това, ако ти харесва да говориш като глупак, само кажи и ще преминем
към други неща…
Уверих я, че искам да се науча да говоря.
— Първо, говориш твърде много и твърде силно — започна тя. — Сърцето на Адем е
спокойствието и тишината. Нашият език отразява това. Второ, трябва да внимаваш повече с
жестовете. В какъв порядък и кога ги правиш. Те променят специфични думи и мисли.
Невинаги подсилват онова, което казваш — понякога нарочно са противоположни на
повърхностното значение на думите.
Тя направи седем или осем движения бързо едно след друго. Всички те казваха веселие,
но го казваха по начин, който малко се различаваше.
— Трябва също да започнеш да разбираш фините нюанси на вложения смисъл. Разликата
между слаб и строен, както обичаше да казва моят крал поет. В момента ти можеш само да
се усмихваш и така не можеш да изглеждаш по друг начин освен като глупак.
Работихме в продължение на няколко часа и Вашет ми обясни нещо, за което Темпи
можеше само да загатне. Атуранският беше като широко, плитко езеро — имаше много
думи, като всички те бяха много специфични и точни. Адемският беше като дълбок
кладенец. В него имаше по-малко думи, но те имаха много значения. Добре изказаното
изречение на атурански беше като права линия, сочеща нанякъде. Добре изказаното
изречение на адемски беше като паяжина, в която всяка нишка имаше свой собствен смисъл
и беше част от нещо по-голямо и по-сложно.
* * *
Отидох в столовата за вечеря в значително по-добро настроение отколкото за обяд.
Резките по гърба ми все още ме щипеха, но когато опипах бузата си, разбрах, че подутината
доста е спаднала. Продължавах да седя сам, но не държах главата си наведена като преди.
Вместо това наблюдавах ръцете на всички около мен, като се опитвах да забележа едва
доловимите нюанси на разлика между вълнение и интерес, между отричане и отказ.
След вечерята Вашет извади един малък буркан с мехлем, с който щедро намаза гърба и
горната част на ръцете ми, а след това по-пестеливо и лицето ми. В началото ме щипеше,
после започна да ми пари и накрая усещането премина в тъпа и скована болка. Едва след
като болката по гърба ми утихна, осъзнах колко напрегнато е било цялото ми тяло.
— Готово — каза Вашет и затапи шишенцето. — Сега как е?
— Направо бих те разцелувал — с благодарност отвърнах аз.
— Би могъл — съгласи се тя, — но устната ти е подута и няма да се представиш добре.
Вместо това ми покажи твоя кетан.
Не се бях разтегнал, но тъй като не исках да се оправдавам, застанах в положение
„отворени ръце“ и започнах бавно да правя останалите движения.
Както вече споменах, Темпи обикновено ме спираше, когато направех и най-малката
грешка в кетан. Така че, когато стигнах до дванайсетата позиция без прекъсване, изпитах
доста голямо задоволство. Тогава не стъпих както трябва при „баба събира реколтата“.
Когато Вашет отново не каза нищо, осъзнах, че тя просто наблюдава и се въздържа да ми
дава оценка преди края. Започнах да се потя и спрях едва когато десет минути по-късно
стигнах до края на движенията.
След като приключих, Вашет се изправи, потупвайки с пръст брадичката си.
